Аз, вещицата

— Това е отвратително — тросна се Матю. — Как сте могли да я оставите така?

— Нямахме представа колко голяма е силата й, поне не бяхме сигурни — отвърна Сара също толкова ядосано. — Отредено й е да е различна, като се има предвид кои са родителите й. Но никога не съм очаквала вещерски огън.

— Как позна, че се опитва да го извика, Емили? — попита Матю с по-мек глас.

— Една вещица от Кейп Код го призова, когато бях дете. Тогава трябва да е била на седемдесет — обясни Ем. — Никога няма да забравя как изглеждаше, нито какво е усещането да си край такава сила.

— Вещерският огън е смъртоносен. Няма магия, която може да го угаси или да излекува изгарянията от него. Майка ми ме научи да разпознавам знаците, за да мога да се пазя: мирисът на сяра, движението на ръцете на вещицата — заговори Сара. — Каза ми, че когато се появи вещерски огън, богинята е наблизо. Мислех си, че ще умра, без да го видя, и със сигурност не съм очаквала племенницата ми да го предизвика в собствената ми кухня. Вещерски огън и вещерска вода?

— Надявах се, че вещерският огън е рецесивен ген — призна Матю. — Разкажи ми за Стивън Проктър. — Доскоро заповедническият му тон ми се струваше наследство от миналото му на воин. Но сега, когато вече знаех за Рицарите на Лазар, разбирах, че е и част от настоящето му.

Сара не бе свикнала да й се говори така и настръхна.

— Стивън беше потаен. Не демонстрираше способностите си.

— Нищо чудно, че вещиците са го отворили, за да ги търсят.

Стиснах очи, за да прогоня гледката на трупа на баща ми, разпорен от гърлото до слабините. Така вещиците са търсили способностите му. За малко да ме постигне неговата съдба.

Матю пристъпи от крак на крак в коридора и къщата запротестира срещу промяната на центъра на тежестта.

— Той е бил опитен магьосник, но не е могъл да се мери с тях. Даяна може да е наследила неговите способности, както и тези на Ребека. Бог да й е на помощ. Но тя няма техните познания, а без тях е безпомощна. Превръща се в мишена.

Продължих най-безсрамно да подслушвам.

— Тя не е радиоприемник, Матю — каза отбранително Сара. — Не са ни я доставили с комплект батерии и инструкции за ползване. Направихме каквото можахме. Тя се промени, след като убиха Ребека и Стивън, затвори се в себе си и никой не можеше да стигне до нея. Какво можехме да сторим? Да я принудим да признае коя е, след като тя бе твърдо решена да го отрича?

— Не знам. — Матю все още беше раздразнен и си личеше по гласа му. — Но не трябваше да я оставяте така. Тази вещица я държа в плен повече от дванайсет часа.

— Ще я научим на това, което трябва да знае.

— За нейно добро ще е, ако не се бавите много.

— Обучението трае цял живот — сопна му се Сара. — Магията не е макраме. Отнема време.

— Но го нямаме — просъска Матю. Скърцането на дюшемето ми подсказа, че леля инстинктивно е отстъпила назад. — Паството си поигра на котка и мишка с нас, но по знака на гърба й разбирам, че играта е приключила.