Повелител на сенките [bg]

— Джулс — изсъска Ема. Как бе възможно да крои нещо в момент като този.

Фал се разсмя и Ема за първи път забеляза, че дрехите и доспехите на елфите бяха сухи, сякаш дъждът не падаше върху тях. Погледът, който той отправи на Джулиън, бе пълен с презрение.

— Нямаш никакво преимущество тук, сине на тръните. Дайте ни онова, за което сме дошли, или когато намерим останалите от семейството ти, ще избодем очите на всеки от тях с нажежени до червено ръжени, дори и на най-малкото дете.

Тави. Думите пронизаха Ема като стрела. Тя почувства удара, усети как тялото й потръпна и ето че студът я завладя, вледеняващият студ на битката. Тя се хвърли към Фал, вдигнала Кортана над главата си, за да нанесе свиреп удар.

Етна изпищя и Фал се раздвижи, по-бърз от течение в океана, избягвайки удара на Ема. Кортана изсвистя във въздуха. Разнесе се дрънчене, когато и останалите елфи извадиха мечовете си.

Серафимското оръжие на Джулиън лумна, осветявайки дъждовните струи. Сиянието му се обви около Ема като ярки нишки, докато тя се завърташе, за да отбие удара на Етна; Кортана срещна елфическия меч с такава сила, че Етна политна назад.

Лицето на Фал се разкриви от изненада. Ема си пое рязко дъх и нагълта дъждовна вода, беше мокра, ала не усещаше студ. Светът беше завихрен сив пумпал; тя се втурна към една от каменните кули и се покатери върху нея.

— Страхливка! — провикна се Армед. — Как смееш да бягаш?

Ема чу смеха на Джулиън, когато, достигнала върха на скалата, се хвърли от него. Инерцията на скока й даде бързина, от която се блъсна в Армед с такава сила, че го събори на земята. Елфът опита да се изтърколи настрани, но замръзна, когато дръжката на Кортана се стовари върху слепоочието му. Той се задави от болка.

— Млъквай — изсъска Ема. — Да не си посмял да докоснеш никого от семейство Блекторн, нито дори да говориш за тях…

— Остави го! — извика Етна и Делан се хвърли към тях, само за да бъде спрян от Джулиън и замаха на серафимското му оръжие. Канарата изригна в светлина, дъждът сякаш увисна неподвижно във въздуха, докато острието се спускаше надолу, към нагръдника на елфическите доспехи.

Само за да се строши. Пръсна се на парчета, сякаш беше направено от лед, а Джулиън отхвръкна назад от силата на удара — политна във въздуха и се сгромоляса между скалите на мократа земя.

Делан се изсмя и тръгна към него. Ема остави Армед, където беше паднал, и скочи след елфическия воин, докато той вдигаше меча си над Джулс, стоварвайки го…

Джулиън се изтърколи надясно, завъртя се и заби оръжието си в незащитената кожа на глезена на Делан. Делан изкрещя от болка и гняв, обръщайки се, замахнал, за да го прониже, само че Джулиън вече бе скочил на крака, с кама в ръка.

Светлина проряза облаците и Ема видя как сенките на земята пред нея се раздвижиха — зад гърба й имаше някой. Отскочи настрани в същия миг, в който оръжието се спусна към нея, разминавайки се на сантиметри с рамото й. Обърна се рязко и откри Етна зад себе си; Фал се беше навел над Армед и му помагаше да се изправи. За миг бяха само Ема и елфическата жена; Ема стисна дръжката на Кортана с две ръце и замахна.