Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Точно сега Егвийн много се зарадва на наметалото, което й беше изтъкал. Тя понечи да изтрие лицето си с кърпата и… замръзна. Чувстваше се все едно че е застанала тук гола-голеничка. Само дето втренченият поглед на Несюне се плъзна покрай нея, без да се спре. По лицето на Егвийн рукна пот. Да го изгори дано! Много по-добре щеше да си бъде, ако се беше свряла под леглото му.
След Айез Седай се изсипа още цяла дузина жени, превити под тежестта на два сандъка с лъскав месингов обков, които поставиха на пода.
Ранд стана. Сиянието на сайдар обкръжаваше трите Айез Седай — бяха се свързали. Егвийн се постара да запомни това, което бе видяла, и как го направиха. Ранд обаче не тръгна към тях, а към слугините. Взираше се в лицата им.
Какво… Ах, да, разбира се — искаше да се увери, че никоя от тях не е с лишеното от възраст айезседайско лице. Егвийн поклати глава, след което отново замръзна. Та той беше глупак, ако си мислеше, че това е достатъчно. Повечето от тези жени бяха доста възрастни — в никакъв случай не стари, но човек можеше да ги нарече възрастни — и все пак бяха твърде млади, за да могат да са наскоро издигнати Айез Седай. Не че бяха — Егвийн можеше да усети дарбата единствено в трите Айез Седай, а беше достатъчно близо — но все пак той не можеше да го разбере само от външния им вид.
Той повдигна с пръст брадичката на една яка, по-млада от останалите жена, и й се усмихна.
— Не бой се — рече й тихо. Тя залитна, сякаш готова да припадне. Ранд въздъхна и се обърна. Не погледна към Айез Седай, докато минаваше покрай тях. — Пуснете го. — Лицето на Несюне за миг стана умислено, но другите две го изгледаха с хладна суровост, докато той сядаше отново. Той почеса ръката си — Егвийн беше била до него, когато за първи път бе изпитал този сърбеж и разбрал какво означава — и каза по-твърдо: — Казах, че няма да преливате в мое присъствие. Няма дори да прегръщате сайдар.
Мигът се проточи и Егвийн се замоли наум. Какво щеше да направи той, ако решаха да задържат Извора? Да се опита да ги отреже? Не беше сигурна, че ще може да се справи с три жени наведнъж, при това свързани. Още по-лошото бе какво те щяха да направят, ако се опиташе. Сиянието изчезна и тя едва сдържа въздишката си на облекчение. Това, което й бе направил, я правеше невидима, но звука едва ли щеше да скрие.
— Така е много по-добре. — Усмивката на Ранд не засегна очите му. — Сега да започнем всичко отначало. Вие сте почитаемите ми гости и току-що сте влезли.
Те го разбраха много добре. Не им предлагаше, а им нареждаше.
— Имам честта — заговори Койрен с кънтящ глас — да бъда Койрен Седай, посланица от Бялата кула и лична пратеничка на Елайда до Аврини а-Ройхан, Пазителката на печатите, Пламък на Тар Валон, Амирлински трон. — После по-малко цветисто, но без да пропуска почетното „Айез Седай“, тя представи другите две; жената с твърдия поглед се оказа Галина Касбан.
— Аз съм Ранд ал-Тор. — Простотата на фразата прозвуча в ярък контраст с думите й. Тя не бе споменала Преродения Дракон, нито пък той, но от пропуска му титлата сякаш сама се прошепна из залата.
Койрен вдиша дълбоко, сякаш и тя бе чула този шепот.
— Идем с щедра покана при Преродения Дракон. Амирлинския трон е в пълно течение за дадените поличби и изпълнените пророчества, че… — Отне й известно време, докато стигне до същността — че Ранд трябвало да ги придружи „с цялата подобаваща му се почит“ до Бялата кула и че ако той приемел тази покана, Елайда му предлагала не само закрилата на Кулата, но цялата тежест на своя авторитет и влияние. Още няколко пищни цветисти слова, преди да завърши с: — …и като знак за това Амирлинския трон ви изпраща този скромен дар.
Тя се обърна към сандъците с вдигната ръка, след което се поколеба и сви устни. Наложи й се да повтори жеста, докато слугите я разберат и вдигнат обкованите с месинг капаци — явно се беше канила да ги отвори с помощта на сайдар. Сандъците бяха пълни с кожени торби. След още един рязък жест жените започнаха да ги развързват.
Егвийн едва преглътна ахването си. Нищо чудно, че тези жени ги бяха донесли с толкова мъка! От разтворените торби се заизсипваха жълтици, блестящи пръстени, пръскащи искри огърлици и скъпоценни камъни.
Ранд погледна сандъците почти с усмивка. На Егвийн й се стори, че улови намек на задоволство в очите на Койрен и леко презрение на пълните устни на Галина. Несюне. Да, Несюне беше опасната.
Изведнъж капаците се затръшнаха, без ничия ръка да ги е докоснала, и слугините се дръпнаха и изпискаха. Айез Седай се вкочаниха, Егвийн също. Вярно, искаше Ранд да е нахален и съвсем мъничко безцеремонен, само колкото да ги постресне, но не толкова, че да им се прище да го опитомят тутакси.