Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
По негова команда светците слязоха от стените. Движенията им бяха насечени като на марионетки, но притежаваха известна лекота и грация. Светците минаха между редиците от ранени и се насочиха към кладенеца в един от дворовете. Там започнаха да вадят кофи с вода и да ги изливат върху пламъците. Всичко като че ли вървеше добре, преди двама от тях (вероятно свети Петър и свети Йероним) да се запалят и да изгорят — тъй като бяха направени само от боя и магия, те горяха лесно. Стрейндж тъкмо разсъждаваше как да поправи положението, когато част от френски снаряд удари сребърния му съд и с въртеливо движение го запрати на петдесет ярда по-надясно. Докато отиде да го вземе, докато оправи вдлъбнатината, появила се в едната му страна, и извика отново видението, всички светци бяха изгорели. Ранените и конете също горяха. Нямаше други стенописи. Стрейндж почти се разплака от яд и прокле неизвестния художник за мързела му.
Какво друго можеше да направи? Какво друго знаеше? Той напрегна ума си. Знаеше, че преди много години Джон Ъскглас правел великан от гарвани — птиците се скупчвали на едно място и образували голям, лъскав, подвижен гигант, който с лекота изпълнявал всяка заповед. В други случаи Ъскглас правел слуги от пръст.
Стрейндж извика видение на кладенеца в Угумон. Накара водата в него да изригне като фонтан и преди струята да се разлее по земята, той я оформи в недодялано подобие на човек. След това заповяда на водния човек да отиде при пламъците и да се хвърли върху тях. По този начин успя да полее част от обора и да спаси трима души. Стрейндж побърза да направи още водни хора, но водата не е материя, която лесно придобива форма: след час усилена работа вече му се виеше свят и ръцете му трепереха неудържимо.
Между четири и пет часа се случи нещо съвсем неочаквано. Стрейндж вдигна глава и видя насреща си блестящата френска кавалерия. Французите яздеха в редици по петстотин и в колони по дванадесет, но пукотът на оръдията бе така оглушителен, че от кавалеристите не се чуваше и звук: те сякаш се движеха съвсем безшумно. „Не може да не си дават сметка, че пехотата на Уелингтън не е пробита — каза си Стрейндж. — Ще ги насекат на парчета.“ Зад гърба му пехотинците се подреждаха в квадрати и няколко души му извикаха да дойде на сигурно място в техния квадрат. Съветът му се стори добър и той се подчини.
От относителната сигурност на квадрата от пехотинци Стрейндж наблюдаваше приближаването на кавалерията: кирасирите блестяха с лъскавите си ризници и високи шлемове, оръжията на уланите бяха украсени с развяващи се флагчета в червено и бяло. Те като че ли не принадлежаха на скучните модерни времена, а носеха славата на отминало време — но Стрейндж бе твърдо решен да им противопостави старата слава на своята професия. В съзнанието му изплуваха образи на слугите на Джон Ъскглас — слуги от гарвани, слуги от пръст. Зад френските конници калта започна да се надига и да клокочи. Тя се оформи в гигантски ръце, ръцете се протегнаха и започнаха да събарят хора и коне. Онези, които паднаха, бяха стъпкани от другарите си. Върху останалите се изсипа огън от мускетите на съюзническата пехота. Стрейндж наблюдаваше безстрастно.
След като французите бяха отблъснати, той се върна към сребърния си съд.
— Вие ли сте магьосникът? — попита някой.
Стрейндж се обърна и с учудване забеляза дребничък, закръглен, добродушен мъж в цивилни дрехи, който му се усмихваше.
— Кой, за Бога, сте вие?
— Казвам се Пинк — обясни мъжът. — Аз съм търговски пътник, работя за „Превъзходните копчета на Уелбек“ в Бирмингам. Нося ви съобщения от херцога.
Целият опръскан с кал и по-уморен от когато и да било през живота си, Стрейндж не можа веднага да проумее чутото.
— Къде са всичките адютанти на херцога?
— Той каза, че са мъртви.
— Какво? Хадли-Брайт е мъртъв? А полковник Канинг?
— Уви — усмихна се мистър Пинк, — не мога да ви дам точни сведения. Вчера пристигнах от Антверпен, за да присъствам на битката, и когато видях херцога, аз се възползвах от възможността да му се представя и между другото да спомена отличните качества на „Превъзходните копчета на Уелбек“. Той поиска от мен в качеството на лична услуга да дойда и да ви кажа, че пруската армия се движи насам и е стигнала до Парижката гора, но Негово сиятелство каза, че дяволски се измъчват… — мистър Пинк се усмихна и примигна, като се чу да изрича такъв войнишки израз — дяволски се измъчват по тесните пътеки и в тази кал, затова ще бъдете ли така добър да направите път между гората и бойното поле?