Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Стрейндж го проследи с поглед и понечи да се оплаче от неблагодарността му на своите приятели шотландците, но установи, че в момента те са твърде заети: французите ги обстрелваха с оръдия и се нахвърляха върху тях със саби. Затова той взе картата си, изпълзя от рова и се насочи към кръстопътя, където военният секретар на херцога — лорд Фицрой Съмърсет — се оглеждаше с видимо безпокойство.

— Милорд — заговори го Стрейндж, — трябва да ви попитам нещо. Как върви битката?

Съмърсет въздъхна.

— Всичко ще завърши добре. Не се съмнявам. Но половината армия още не е пристигнала. Почти нямаме кавалерия. Знам, че веднага изпратихте заповедите до всички дивизии, но някои просто са много далеч. Ако французите получат подкрепления преди нас, тогава… — той сви рамене.

— А ако френските подкрепления пристигнат, от каква посока ще дойдат? От юг, предполагам?

— От юг и югозапад.

Стрейндж не се върна на бойното поле. Вместо това влезе във фермата зад британската фронтова линия. Фермата беше изоставена. Вратите зееха, пердетата се издуваха на отворените прозорци, в прахоляка на двора лежаха захвърлени коса и мотика. Във вмирисания на мляко полумрак на мандрата той намери котка с новородени котета. Всеки път, когато проехтяваше оръдеен изстрел (а това се случваше често), котката потръпваше. Стрейндж й донесе вода и й каза няколко успокоителни думи. После седна на студените каменни плочи и разгърна пред себе си картата.

Той започна да размества пътищата, пътеките и селата, разположени на югоизток от бойното поле. Първо премести две села. После направи така, че всички пътища, които вървяха от изток на запад, да вървят от север на юг. Изчака десет минути и върна всичко на мястото си. След това завъртя всички гори около бойното поле така, че да гледат на обратно. После накара всички ручеи да потекат в обратна посока. Часове наред Стрейндж променяше пейзажа. Това беше сложна и прецизна работа, също толкова скучна, колкото всичко, което бе правил с Норел. В шест и половина чу тръбите на съюзниците да свирят настъпление. В осем стана и разкърши схванатите си ръце и крака.

— Е — каза той на котката, — нямам представа дали това е помогнало с нещо или не103.

Над нивите се стелеше черен дим. Гарваните и враните, тези унили посетители на всички бойни полета, се тълпяха със стотици. Стрейндж намери шотландските си приятели в окаяно състояние. Те бяха отвоювали една къща край пътя, но в битката бяха изгубили половината от войниците и двадесети пет от общо тридесет и шестимата си офицери, включително и полковника — човек, когото мнозина от тях обичаха като баща. Неколцина ветерани с посивели коси седяха посърнали и ридаеха.

Предполагаше се, че французите са се върнали във Фран — града, от който бяха дошли същата сутрин. Стрейндж попита няколко души дали това означава, че съюзниците са спечелили, но никой като че ли не разполагаше с точни сведения по този въпрос.