Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно.
1 ... 208 209 210 211 212 213 214 215 216 ... 250
Перейти на страницу:

Преди да дойда си бях намислил как да пристъпя към Садък Бостанджи, но щом го видях, поведох се както дойде по случайния разговор. Сега подгоних разпръснатите думи, защото отлагането не можеше да ме спаси. Докато ги строявах, докато изчаквах да ми мине слабостта, малко се бях разсеял и вяло слушах домакина.

— Не вярвам — приказваше той и сладко посръбваше от чашата, — не вярвам ние да сме донесли това нещо. Преди да вземем гръцкото царство, доста сме се увъртали край него и бая работи сме прихванали. От хамамите55 до имамбаялдъто. Същото е било сигурно и в държавиците, дето са кръжали наоколо. Сръбската, българската и тям подобни. Заварили сме го, не е наша вината.

— Кое, господине? — продумах унило.

— Как кое?! — раздразни се Бостанджи, че не го следя внимателно. — За земята и властта говоря. Всичката земя е била на императора, после пък — на султана. Може да ти даде, ама може и да си я вземе. Награда е била тя, а не право и вечно притежание на рода. Със служба се е заслужвала и затуй службата е била по-важна от нея. Пък службата значи власт. От едного изхожда, към едного се връща, ако ще през хиляди ръце да е минала. Като няма друго, властта става всичко. Тя е майка и баща, тя реже и снажда, тя дели и събира! От какъвто род да си бил, каквито и заслуги да е имал баща ти и баща му, махнал ли си се от властта — нищо не си! Тя дава знатност, тя дарява почит и богатство. Ето защо, момче, за род не ми говори! Пара не чини името, не стои ли власт зад него. Тъй е било по земите на двете империи, туй е и останало. Като закон Божи го пренесли хората в сиромашките си държавици. Това знаят, това са научили. Щом е власт — по корем пълзят. Отпусне ли ги — измамват я. Хем е омразна и се боят от нея, хем всеки тайно си мисли: „Дай ми власт — пък друго не ща.“ За хора не ставаме, за властници ни бива! Без власт не може — вярно е. И не съм аз против всяка власт, както си чул да говорят, ами душата ми се пука, когато… Кому ли говоря?! — не се доизрече Бостанджи. — Защо ли си хабя думите?!

Той млъкна, оскърбен от оклюмалата ми физиономия, бутна чашата настрана и зачука с два пръста по масата. Биеше като барабанчик пред войнишки строй. Погледнах го учуден. Същото нещо тактуваше чичо Щерю, кога го хванеше съклет или го обореше неприятна мисъл. По навик, несъзнателно го правеше. Откъде двамата бяха чули тоя ритъм? Откъде? Откъде? — заби като втори барабан в главата ми безсмисленият и безответен въпрос.

— Не знам къде е на ряпата коренът — рекох. — Султанът ли е виновен, друг ли… Властите се сменят, хората остават същите. Едно научих — срещу ръжен не се рита.

— Какво ли ще кажеш! — спря марша Бостанджи. — Нали си опашка на властта!

— Ако съм опашка — отвърнах, — то ще е гущерова. Видят ли зор, най-напред мен ще откъснат.

Той махна с досада, сякаш искаше да каже: „Стига! Тъй говорите всички службаши.“ Но и аз не го оставих да си отвори устата. Разкопчах чантата.

— Остави какво е било и ще бъде, господине — подадох му тънката папчица. — Загазил си.

Той мигом прочете листа и го хвърли пред себе си.

— Ти ли подписа тая подлост?

— Защо подлост? Кое не е вярно? — вдигнах дебелите си очи.

— Ни думица! — просъска Бостанджи. — Какви са тия хотелски бележки?

— Ти си знаеш. В описа стоят.

— Пробутали са ги! Друго не се сещам…

— Ти не се сещаш — рекох, — ама те се сещат. Слухове ходят…

— Какви слухове?

— Разни… На приятел си бил плащал, в хотел си го настанил…

— Кой приятел?

— Близък сигурно, щом пари си давал — погледнах го нагло.

Покрай носа му жълтата кожа порозовя, ноздрите трепнаха и той изведнъж скочи, откачи ятаган от стената.

— Съсичам те! — изхриптя. — Не позволявам в тоя дом да ни кепазиш името!

вернуться

55

Баните.

1 ... 208 209 210 211 212 213 214 215 216 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)