Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Сенатор Буденброк, който от време на време минаваше през детската стая, виждаше тая дружба и нямаше какво да възрази против нея, защото явно личеше, че двамата взаимно си влияеха добре. Хано въздействуваше усмирително, укротително и облагородяващо върху Кай, който го обичаше нежно, възхищаваше се от белотата на ръцете му и заради него позволяваше на госпожица Юнгман да търка здраво неговите собствени ръце с четка и сапун. И ако Хано от своя страна възприемаше от малкия граф мъничко бодрост и буйност, на това можеха само да се радват, защото сенатор Буденброк не скриваше от себе си, че постоянният женски надзор, под който се намираше момчето, не беше подходящ да разбуди и развие в него мъжествени качества.

Верността и предаността на добрата Ида Юнгман, която служеше на Буденброкови повече от три десетилетия, не можеше да се заплати със злато. Тя бе отгледала самопожертвувателно предишното поколение, Хано обаче носеше на ръце. Тя го загръщаше всецяло в нежност и грижливост, обичаше го като свой кумир и в своята наивност и непоколебима вяра за неговото облагодетелствувано и привилегировано положение стигаше често до абсурди. Щом действуваше от негово име, тя разкриваше удивителна, а понякога дори компрометираща дързост. Неведнъж, например като купуваше нещо в сладкарницата, тя бръкваше най-спокойно, в отворените стъкленици и пъхваше туй-онуй в джобовете на Хано, без да плати, защото според нея продавачът трябвало да се чувствува поласкан. А в навалицата пред една витрина не се поколеба да замоли вежливо, но решително на своя западнопруски диалект хората да направят място за нейното протеже. Той беше в нейните очи нещо тъй особено, че тя не би сметнала което и да било друго дете достойно да влезе в допир с него. Що се отнасяше до малкия Кай, то взаимната привързаност излезе по-силна от нейното недоверие, пък и името му бе я подкупило малко. Но седнеше ли с Хано на някоя пейка на Воденичния насип и при тях дойдеха други деца с бавачката или с майка си, то госпожица Юнгман ставаше почти незабавно и си отиваше под предлог, че са закъснели или имало вятър. А обясненията, които даваше на малкия Йохан, бяха в състояние да разбудят в него представата, че всичките му връстници боледуват от скрофули и имат „лоши сокове“ — само той не. И това съвсем не допринасяше за укрепване на неговата без това слаба доверчивост и смелост.