Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Когато понечи да седне, откри, че глезените й също са здраво завързани и че въжето, свързващо ги с китките, не й позволява нито да се протегне, нито да се изправи. Тя се извъртя и успя да стъпи на пода, седнала на ръба на дивана.
Маневрата обаче предизвика нов пристъп на главоболие. Сякаш едната половина от черепа й непрекъснато се издуваше като балон. Подобно чувство не й беше непознато, независимо как го наричаше — сутрешен махмурлук и така нататък. Само че този път беше много по-силно и не беше съпроводено от угризения на съвестта, а от студена ярост. И това не беше ирационалният гняв, който тя отдавна изпитваше като оправдание за самоизолацията си, а ярост, фокусирана само и единствено върху Престън Мадок.
За нея той се беше превърнал в истинско въплъщение на дявола. И може би не само за нея и не само в метафоричния смисъл, а и на практика. През последните няколко дни Мики научи за съществуването на злото по нов начин. Струваше й се, че злото на хората — мъже и жени — взети поотделно, е само бледо отражение на много по-голямото и отровно зло, което съществуваше на този свят и си пробиваше път бавно и търпеливо.
Когато болката отново престана, тя се наведе напред и избърса с коляно изцапаното си със засъхнала кръв дясно око. Зрението й, изглежда, не беше засегнато. Кръвта не беше от окото, а от раната на главата й, която вече не кървеше така обилно.
Заслуша се. Цареше абсолютна тишина.
Логично беше Ленард Тилрой да е убит. Тъй като бе живял тук сам и че сега къщата беше превърната в мястото за игра на Мадок.
Тя не извика за помощ. Фермата се намираше сред обширен безлюден район, а къщата беше далеч от пътя. Нямаше съседи, които да я чуят.
Докторът на смъртта беше отишъл някъде. Но скоро със сигурност щеше да се върне.
Не знаеше точно какво възнамерява да стори той с нея и защо не я е убил още в гората. Но Мики не мислеше да го чака тук, за да го пита.
Беше я завързал с жиците на лампата.
Имайки предвид това, възлите не би трябвало да са чак толкова стегнати. Мики погледна отблизо и видя, че ръчно изработените окови са умело сплетени и че всеки възел е разтопен, за да стане по-здрав. Така беше почти невъзможно да се разхлаби кабелът само с опъване и разхлабване.
Погледна към фотьойла. На масата до него имаше пепелник с фасове.
Мадок сигурно беше използвал запалката на Тилрой, за да разтопи жиците. Сигурно я беше оставил тук някъде. Това, което можеше да се залепи с топлина, можеше напълно да се разтопи и тя да е свободна, ако действа внимателно.
Китките й бяха прекалено стегнати, за да може да държи запалката така, че да насочи пламъка към жицата, без да се изгори. Възлите между глезените й обаче не бяха стегнати.
Тя се свлече от дивана и остана така прегърбена, с леко свити колене. Не можеше нито да ходи, нито да помръдне краката си. А когато се опита да се движи с подскоци, загуби равновесие и падна, като едва не си разби главата в ръба на масата.
Ако не беше избегнала масата, сигурно щеше да си счупи врата.
Мики запълзя като мия в търсене на газовата запалка — първо около фотьойла, а после и зад него.
На пода вонята беше по-силна. Беше толкова силна, че само дето не я докосваше. Едва се сдържаше да не повърне.
Едно силно избумтяване разтърси цялата къща и я накара да изкрещи. За миг си помисли, че се е затръшнала вратата и че демонът е пристигнал отново. Тогава разбра, че това е било гръмотевица.
Бурята беше започнала.
След като пристигна от летището на Кьор д’Ален в Нънс Лейк, Ноа Фаръл се обади по мобилния на Дженива Дейвис. Когато Мики е позвънила на леля си тази сутрин, преди да тръгне от Сиатъл, Дженива сигурно й е казала, че планът да замесят коравия детектив в играта им е успял и че той е на път за Айдахо. Все пак му се искаше Мики да го беше изчакала, вместо да тръгва сама. Дженива сигурно беше предала на племенницата си инструкциите на Ноа да се обади отново от Нънс Лейк и да каже името на местен ресторант, или друг обект, където да се срещнат веднага щом той пристигне. Сега, когато се свърза с Дженива, за да научи мястото за срещата, той разбра, че Мики не се е обаждала сутринта от Сиатъл, нито от Нънс Лейк.
— Трябваше вече да е там — притесни се леля й. — Не знам какво да правя. Да се тревожа ли, да се плаша ли.
Сияещото момиче се доверява на непознати изненадващо лесно. Къртис предполага, че всеки, който свети като нея, сигурно притежава изключително прозрение. Това прозрение помага да отгатва дали хората, с които се среща, имат добри или лоши намерения.