Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Престън не можеше да разбере какво му е толкова впечатляващото на един код, който се е опънал само с някакви си единайсет минути. Той не спомена на математика името на Ръката и не му разкри роднинската им връзка. Излъга, че е открил дневника не една пейка и е бил обзет от любопитство, след като е видял мистериозното му съдържание.
Тревър също така каза, че текстът на страницата е „забележително саркастичен, но пълен с елегантен хумор“. Престън го беше чел няколко пъти и макар че с облекчение установи, че никъде не се споменава името му, не можа да улови нищо смешно. Всъщност, като използва наръчника за превеждане, който Тревър му състави, Престън тайно прегледа целия дневник — по няколко страници всеки ден, докато Лейлъни се къпеше или се занимаваше с нещо друго — и не откри нищо забавно вътре. През цялата година, докато продължаваше тайно да хвърля по едно око на ръкописите на момичето, той не се изкуши да се засмее нито веднъж. На практика Лейлъни се разкри пред него като грубовата, дръзка и нахална. Беше грозна не само отвън, но и отвътре. Очевидно Тревър Кингсли имаше странно чувство за хумор.
През последните няколко дни, докато новите записи в дневника показваха, че Ръката крои планове да се спаси, Престън направи сериозни приготовления лесно да преодолее съпротивата й, когато я отведе на мястото на убийството. Той не знаеше кога и при какви обстоятелства ще му се наложи да я обуздава. И макар да не беше сериозно разтревожен, че тя може да му се опъне сериозно, Мадок не искаше да й позволява да изпищи или да привлече вниманието на някого, който да се намеси.
Още от петък, когато потеглиха от източна Калифорния, той носеше плик в левия заден джоб на панталона си. В плика имаше кърпа, напоена с домашно приготвена упойка, точна смес на пропорциите на амоняк и още три домашни химически препарата. В практиката си беше използвал тази смес, за да подпомогне няколко самоубийства. Когато се вдишаше, сместа причиняваше мигновено изпадане в безсъзнание. Неколкократната употреба водеше до спиране на дишането и бързо разрушаване на черния дроб. Той възнамеряваше да използва наркозата само за да е сигурен, че Ръката няма да се съпротивлява. Като начин на убийство подобен вариант беше прекалено милостив, за да го възбуди.
До Нънс Лейк оставаше не повече от един километър и половина.
Глава 71
Старата Синсемила, облечена в саронг на ярки хавайски шарки, седеше сред разхвърляните завивки, облегната на възглавниците. Беше накъсала на ситни парчета страниците на „В захарта от пъпеш“ и ги беше разпръснала по леглото и пода.
Плачеше от гняв. Беше със зачервено лице и трепереше.
— Някой, някой негодник, побъркан луд е накъсал книгата ми. Не е честно.
Лейлъни предпазливо се доближи до леглото, като се огледа за кутии, в които може би дебнеше някой странен домашен любимец.
— Какво има, майко?
С разкривено и почервеняло от яд лице Синсемила сграбчи парчетата от скъсаните страници и ги хвърли във въздуха.
— Не са я напечатали нормално. Всичко са направили наопаки само за да ме объркат. Тази страница трябваше да е онази страница, разбъркали са местата на параграфите и изреченията. Взели са нещо красиво и са го превърнали в една купчина лайна. Защото не са искали да го разбера, не са искали да схвана посланието.
Тя заудря с юмруци по бедрата си достатъчно силно, че да й останат синини. Може би се удряше, защото на някакво съзнателно равнище си даваше сметка, че проблемът не е в книгата, а в упоритото й настояване да открие смисъла на живота в едно-единствено тънко томче и да прави непрекъснати опити да се просветли, като всеки ден бяга от реалността чрез хапчета, прахове и инжекции.
В по-обикновени времена — доколкото те можеха да са обикновени на борда на „Лек вятър“ — Лейлъни би проявила търпение към майка си, би се примирила отново с отредената й главна роля в подобни драми. А ролята й беше да прояви съчувствие и загриженост, да попие гнева на тази жена, както марлята попива кръвта от раната. Но сегашният момент беше необикновен, защото изгубената й надежда беше върната по фантастичен и дори загадъчен начин. Затова реши да не пропилява шанса си и да не се остави отново да бъде погълната от емоционалните настроения на майка си.
Тя не седна на леглото, а остана отстрани и се опита да утеши Синсемила.
— Какво искаш? Какво ти трябва? Какво искаш от мен? — Продължи да повтаря тези въпроси, докато Синсемила хлипаше от самосъжаление. — Какво искаш? Какво ти трябва? — Запази тона си хладен и настойчив, защото знаеше, че никое съчувствие или загриженост не могат да донесат вътрешен мир на майка й и че в крайна сметка Синсемила отново щеше да се обърне за утеха към наркотиците. — Какво искаш? Какво ти трябва? Какво искаш от мен?