Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Но също така дойдох, защото ти сияеш.
С всяка следваща секунда Къртис й се струваше като брат на Хейли Джоъл Озмънд.
— Необходима ли ти е помощ? — попита я той.
— Да, за Бога.
— Какво има?
Лейлъни осъзна, че това, което му разказваше и което оставаше да му доразкаже, звучеше така сюрреалистично като твърдението за неговия извънземен произход. Надяваше се той също да има усет към истината.
— Вторият ми баща е убиец, който ще ме убие скоро. Майка ми е наркоманка и на нея не й пука, а аз няма къде да отида.
— Сега имаш — каза Къртис.
— Така ли? Къде? Не ми допада идеята за междугалактически пътешествия.
От спалнята в западната стая на „Лек вятър“ с непогрешимо чувство винаги да разваля доброто настроение, се провикна Синсемила:
— Лейни, Лейни, Лейни! Ела тук, бързо! Ела, Лейни, трябваш ми-и-и!
Гласът на майката прозвуча зловещо като вой. Поли, амазонката зад Къртис, извади пистолет от чантата си и го насочи към тавана.
— Идвам! — викна й Лейлъни в отговор, но не желаеше да вижда майка си. А на извънземната делегация каза: — Почакайте ме малко. Сега ще се оправя. Тук куршумите няма да помогнат дори и да са сребърни.
Изведнъж Лейлъни се уплаши и това не беше тъпото усещане за тревога, с което беше живяла всеки един ден от живота си, а страх, остър като рубинения скалпел, който майка й използваше за самоувреждане. Боеше се, че Синсемила ще скочи от леглото и ще започне баенето си за вещиците. Или ще се нахвърли върху тях с писъци и ще сложи край на надеждата й. Или ще принуди русокосата извънземна сексбомба да я застреля, което Лейлъни също не искаше да се случва.
Тя направи три плавни крачки към спалнята и тогава я осени изумителна мисъл. Спря се и погледна към Кас от външната страна на прозореца, към Къртис и Поли зад него. После пак към Къртис. Най-накрая си пое дъх и попита:
— Познавате ли Лукипела?
Момчето повдигна въпросително вежди.
— Това е хавайската дума за сатана.
Сърцето й затуптя като лудо.
— Това е брат ми. Той също се казва така. Луки. Познаваш ли го?
Къртис поклати глава.
— Не, а трябва ли?
Навременното пристигане на извънземните, макар и без летяща чиния с левитационен лъч, беше възможно най-голямото чудо. Не биваше да очаква от тях да са съживили брат й. Макар че всеки ден виждаше прояви на милост и състрадание, тук хората както бяха склонни да се поддържат един друг, така можеха и да смачкат някого. Злото беше реално като вятъра и водата, а Престън Мадок служеше на злото. Дори цялата отчаяна надежда в сърцето на едно малко момиче не можеше да върне онова, което той беше погубил.
— ЛЕЙНИ… ЛЕЙНИ… ЛЕЙНИ! Лейни, трябваш ми-и-и!
— Почакай — прошепна тя на Къртис Хамънд. — Моля те, почакай.
Забърза към спалнята, доколкото й позволяваше левият крак с шината.
Глава 70
Тревата край пътя трепереше от вятъра, докато Престън минаваше.
Небето беше зловещо както във филмите за срещи с извънземни, но сред облаците не се виждаше никакъв космически кораб.
Търсенето от Престън на близка среща от трети вид нямаше да свърши тук в Айдахо, както се надяваше. Наистина, можеше да прекара остатъка от живота си в пътуване и търсене на историческото преживяване, в търсене на признанието, което той вярваше, че извънземните ще му дадат.
Той беше търпелив. А и имаше да върши важна работа, която в момента беше свързана с Ръката.
Съзнаваща, че часовникът й отброява последните й дни, Ръката беше започнала да търси начин да се измъкне от капана. Неочаквано се беше сближила с Кралицата-курва и с побърканата й леля. После беше започнала да измисля как да се бие или избяга, когато Престън дойде за нея.
Знаеше всичко това, защото четеше дневника й.
Стенографския код, който тя си беше измислила, беше хитър, особено за човек на нейните години. Ако си имаше работа с някой друг, а не с Престън Мадок, тайните й щяха да останат неразкрити.
Но тъй като беше високоуважаван интелектуалец и имаше приятели в много академични научни области, в няколко големи престижни университета, той се беше свързал с един математик на име Тревър Кингсли, който беше специалист по криптография. Преди повече от година този създател — и разкривател — на кодове беше използвал сложен компютърен софтуер, за да анализира и дешифрира дневника на Лейлъни.
След като получи една изписана страница от дневника, Тревър каза, че ще му трябват петнайсет минути. Това беше времето, необходимо за разбиването на всеки един код, създаден от някого, който няма солидни познания по висша математика. За сравнение, една по-сложно създадена система изискваше дни, седмици и дори месеци, за да се разгадае. Вместо петнайсет на Тревър му трябваха двайсет и шест минути, което го впечатли много. Искаше да знае кой е авторът на кода.