Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Трябваше да се занимае с петната в багажника. Но по-късно. Трябваше да изчисти колата и от отпечатъците си. Всичко с времето си.
Сега, докато вятърът повдигаше и бясно захвърляше във въздуха прах и пръст, той занесе Кралицата-курва в къщата. Влезе в коридора сред редиците от индианци.
И ето, избра място в катакомбите. Направи необходимите приготовления.
След пет минути той вече седеше зад волана на дурангото.
А връщане в Нънс Лейк вятърът блъскаше джипа, сякаш искаше да му каже нещо, да демонстрира одобрение за постъпките му и да му даде съвет за това, което оставаше да се направи.
Имайки предвид последното развитие на събитията, той не можеше да чака до десетия рожден ден на Ръката. Не можеше да отлага дори докато отидат в Монтана, при гроба на Куция, макар че трупът на момчето се намираше на по-малко от половин ден път оттук.
Къщата на Тилрой представляваше идеална алтернативна сцена за последния тъжен акт в безполезна пиеса, каквато представляваше животът на Ръката. Разбира се, така нямаше да може да й се наслади, докато се съпротивлява, нямаше да може да я накара да докосне и целуне разложените останки на брат си, преди да я убие. Най-много съжаляваше, че няма да може да се радва на подобна гледка. От друга страна обаче, лабиринтите му даваха да изтезава дълго и продължително Ръката, необезпокояван от никого. Архитектурата на дома на Тилрой представляваше идеалната къща на ужаса. Времето, прекарано от Престън Мадок насаме с Куция, беше като райска наслада. Наслада и удоволствие на мъж с пороци, но въпреки това наслада. А играта му с Ръката щеше да му донесе двойно и тройно повече наслада. И когато всичко свършеше, той пак можеше да получи удовлетворение — и дори тиха и скромна гордост — че е ликвидирал в един ден трима жалки и безполезни мизерници и така е съхранил ресурсите, които те са щели да прахосват години наред. Беше спестил досадата на полезните хора да гледат тяхното нещастие и така беше увеличил общото количество щастие в света.
Глава 69
Извънземният мутант, който променя формата си е дошъл да спаси света, има вид на мило момче. Макар че не е така зашеметяващ като Хейли Джоъл Озмънд, лицето му е симпатично и нашарено с лунички.
— В цялата известна вселена има само два вида, които могат да си променят формата — информира я той напълно сериозно. — Аз принадлежа към единия.
— Браво, поздравления — отговаря Лейлъни.
— Благодаря, госпожице.
— Викай ми Лейлъни.
— Ти ми викай… е, няма да можеш да го произнесеш с твоя човешки език. Затова ми викай просто Къртис. Както и да е. Тези два вида са и най-старите в цялата позната вселена.
— До каква степен познаваш вселената?
— Някой казват четирийсет процента, другите мислят, че са близо шейсет.
— Леле, а аз мислех, че не са повече от четиринайсет-шестнайсет. Добре, значи си тук, за да промениш света. Да го промениш съм добро или да го унищожиш?
— Господи, не, моят народ не е разрушител. Разрушители са другият вид, променящ формата си. Те са зли и само подклаждат безредици. Те обичат хаоса, разрушението, смъртта.
— Значи вашите два най-древни вида са нещо като… ангели и демони.
— Горе-долу. Не че сме съвършени. Съвсем не. Самият аз съм крал пари, портокалов сок, сандвичи и един джип „Мъркюри Маунтинър“. Но се надявам да се разплатя за всичко. Отключвах без позволение чужди жилища и влизах в тях, карах кола през нощта, без да включвам фаровете, возих се, без да си закопчавам колана, и многократно лъгах. Но в момента не лъжа.
Най-странното беше, че тя му вярваше. Не знаеше на какво точно се дължи нейното сляпо доверие, но той й се виждаше честен. Прекарала целия си живот в компанията на мошеници и лъжци, тя си беше изградила усет за истината. Освен това през по-голямата част от съществуването й я бяха водили напред-назад в търсене на извънземни посетители и тя подсъзнателно беше приела, че макар и илюзорни, те действително съществуват.
И ето сега стоеше пред истински космически кадет, който определено не беше роден на този свят.
— Дойдох тук — продължи момчето, — защото кучето ми каза, че те грози сериозна опасност.
— Става все по-интересно.
Жълтьо махна с опашка. Стеснява се и само надзърта между краката на Къртис с леко приведена глава и насочен към Лейлъни поглед.