Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Лейлъни се опита да предпази дневника, но скоро страниците му се намокриха, сякаш бяха накиснати в кофа с вода. Самата тя вече беше мокра до кости, като че беше плувала с дрехите.
Поли сложи ръка на рамото й и се наведе, за да бъде чута:
— Малко остана! Онзи флийтууд на трийсетина метра оттук!
Лейлъни пъхна дневника в ръцете на поли и отвърна:
— Вземи това и върви! Аз ще те настигна!
Поли настоя да останат заедно. Лейлъни съзнаваше, че разстоянието е съвсем малко, но не можеше да тича толкова бързо като Поли, защото болките в краката й бяха станали много силни и защото не можеше да възвърне старото си темпо, колкото и да се опитваше. Както и защото калната автомобилна алея се оказа доста хлъзгава от дъжда и така й беше по-трудно да пази равновесие. Колкото и да се правеше на опасен малък мутант, тя несъмнено си оставаше едно недъгаво момиче, което в ситуация като тази не можеше да бъде много действено. Тя пъхна дневника в ръцете на поли, като в същото време сърцето й се свиваше заради намокрените страници. Тази страници съдържаха години на страдания. Не просто разкази за Синсемила и доктор Смърт, а също така и спомени за Лукипела, които едва ли можеше да си припомни в подробности вече. На тези страници бяха изписани наблюденията и идеите, благодарение на които можеше да стане писател, да стане личност, да промени безформения си живот и да вложи смисъл и цел в него. Стори й се, че ако изгуби тези четиристотин страници, ако позволи от тях да остане само размазан от водата нечетлив ръкопис, тогава каквото и да прави, животът й щеше да бъде безсмислен. От една страна тя разбираше, че страхът й не е основателен, но, от друга, в момента не се ръководеше от разума си. Затова отново бутна настойчиво дневника в ръцете на Поли и извика:
— Вземи го и го пази сух, той е животът ми. Моят ЖИВОТ!
Може би това се стори като някаква лудост на Поли, но близначката съзря нещо в лицето и погледа на Лейлъни, което я уплаши и потресе. Трогна я, защото на около двайсет и пет метра от флийтууда тя взе дневника и се опита да го напъха в чантата си. Но когато тетрадката не влезе, Поли затича към караваната. От небето се лееше вода; вятърът безмилостно бушуваше. Лейлъни се хлъзгаше и олюляваше, но продължаваше да върви напред. Изтласкваше се към флийтууда, разчитайки както на краката си, така и на силата на позитивното мислене. Поли изтича десетина метра, забави, погледна назад, все още на петнайсет метра от караваната. Вече не беше тази жива и весела фигура, а някаква сянка, сив фантом на амазонка, покрит от пелената на силния дъжд.
Лейлъни й махна.
— Върви, върви!
Накрая поли се обърна отново напред и продължи да бяга. Тя беше на десет метра от флийтууда, Лейлъни — на двайсет. Всеки метър беше като скок на антилопа за близначката и непоносима борба за момичето. Тогава Лейлъни се запита защо не беше приложила силата на позитивното мислене, за да излекува крака си така, както го беше сторила, за да й пораснат гърди.
Успяла да се свлече на пода, на Мики й се стори, че ужасната воня се надига из помещението като жълто-зелена мъгла.
Потърси запалката, но не можа да я открие. След по-малко от минута търсене тя огледа по-добре обкръжаващите я странни стени и веднага разбра, че идеята й да се освободи чрез огън би била доста опасна в тази ситуация. Запълзя предпазливо по пода, страхувайки се да не предизвика и най-малката искра.
Когато удари и втората мълния и дъждът започна силно да барабани по покрива, тя потърси някакъв предмет, който да й бъде от помощ. Само тенекиените кутии от кафе й даваха някаква надежда.
Хората държаха подобни кутии, за да съхраняват разни неща в тях. Тилрой, който очевидно никога не беше изхвърлял нищо през живота си и който беше напълнил дома си с ексцентрична колекция, достойна да влезе в учебниците по психиатрия, със сигурност също държеше нещо в тях.
Мики пропълзя покрай фотьойла и телевизора, приближи се до стената от кутии, с мъка се изправи на колене и здраво стисна една от кутиите. Поколеба се дали да я издърпа от купчината. Това щеше да доведе до падането на цялата стена и щеше да я затрупа с тонове боклуци.
След като гледа подредбата и оцени доколко е стабилна, тя все пак предпочете да действа, тъй като и без това нямаше избор. Отначало кутиите й се сториха като залепени една за друга. После една леко поддаде.
Все още застанала на колене, тя извади кутията и я стисна с бедрата си. Зае се с капака, който упорито отказваше да се отвори, но най-накрая успя.