Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Тя не взема със себе си нито куфар, нито някакви лични вещи. Сякаш не притежава нищо на този свят, освен това, което е с нея. Сякаш не са й необходими никакви вещи, които да й напомнят за неприятното минало, и сякаш тя иска да забрави това минало. Все пак взима със себе си дневника от леглото. После се приближава толкова до Къртис и Жълтьо, че чрез кучето той почти усеща топлотата на нейното божествено сияние.
— Майка ми в момента изнася едно от обичайните си представления. Надрусала се е пак — казва тихо Лейлъни. — Може да не разбере, че ме няма, докато не издам двайсетина романа и не спечеля Нобелова награда за литература.
Къртис е впечатлен:
— Наистина ли? Това ли предвиждаш да ти се случи?
— Ако изобщо можеш да предвидиш нещо, то трябва да е голямо и значимо. Затова винаги казвам така. Кажи ми, Батман, спасявал ли си и други светове?
Къртис е поласкан, че го наричат Батман, особено ако има предвид актьорската игра на Майкъл Кийтън. Това е истинският Батман. Той трябва да бъде искрен с нея:
— Аз не. Но майка ми е спасила доста.
— Изглежда, светът ще си има работа с новак. Но съм сигурно, че ще се справиш добре.
Вярата на момичето в него, макар още с нищо не оправдана, кара Къртис да се изчерви.
— Ще се постарая.
Стария Жълтьо легнал между краката на Къртис, се премества при Лейлъни и момичето го погалва по главата.
Чрез духовната връзка момче-куче Къртис едва не се разтапя от удоволствие, когато е обзет от прилива на топли емоции, изпитан от духовната му сестра. Животното е омаяно и опиянено от очарованието на новата позната.
— От къде знаеш, че светът трябва да бъде спасен? — пита Лейлъни.
— Очевидно е, има много признаци.
— Ще тръгваме ли или ще киснем тук цяла седмица? — намесва се Поли, която се е изкачила по стъпалата и е влязла в караваната.
Тя отстъпва встрани, за да направи път първо на духовната сестра, а после на Лейлъни и Къртис. Кучето изскача от караваната, но сияещото момиче слиза по стълбите внимателно, като първо стъпва на земята със здравия си крак, а после завърта и този с шината. Леко се олюлява, но запазва равновесие.
Докато слиза след Лейлъни и усеща как кучето потръпва от зловещата атмосфера, която витае около превозното средство, Къртис пита:
— Къде е вторият ти баща, убиецът?
— Отиде да се срещне с един мъж, видял извънземни — отговаря Лейлъни.
— Извънземни?
— Дълго е за разказване.
— Скоро ли ще се върне?
Изведнъж красивото й лице помръква.
— Може би всеки момент.
Изоставила поста си от обърнатата боклукчийска кофа, Кас се присъединява към тях по средата на разговора, за да долови тревогата.
— Скъпа, можеш ли да тичаш с тази шина? — пита тя.
— Мога да се движа бързо, но не и колкото вас. Колко още остава?
— До другия край на къмпинга — казва Кас и посочва към десетките каравани, в чиито прозорци греят светлини — обитателите са се приготвили да посрещнат бурята на сухо.
— Мога да се справя — уверява ги Лейлъни и закуцва по-бързо. — Но не мога да поддържам висока скорост през цялото време.
— Добре тогава — отвръща Поли. — Щом така или иначе ще вършим тази лудост…
Къс сграбчва Къртис за ръката го придърпва, сякаш е непослушно дете, тръгнало в грешна посока. После продължава започнатата от Поли мисъл на един от техните двойни монолози:
— … ако наистина ще го правим и ще ни преследват…
— … като похитители…
— … тогава…
— … да си размърдаме задниците.
— Къртис, тичай пред мен — дава му инструкция Кас, като сега се държи с него повече като с извънземно величество, отколкото като с обикновено момче — помогни ми да увеличим шансовете си за успех. Трябва да потегляме оттук колкото се може по-скоро и да се насочим към границата на щата.
— Аз ще вървя с теб, Лейлъни — казва Поли.
Тъй като не иска да изоставя момичето, Къртис задържа Кас, която вече се е устремила напред, и изрича:
— Не се тревожи, Спелкънфелтър ще ти харесат.
— О, нищо не обичам толкова, колкото Спелкънфелтър — шегува се Лейлъни.
Ексцентричният отговор поражда у Къртис няколко въпроса едновременно.
Кас обаче не му позволява да общува повече и процежда през зъби:
— Къртис! — тонът й е по-категоричен от всякога.
В небето проблясва светкавица. Назъбените сенки на подредените каравани, сякаш искат да избягат от небесните тризъбци или от тътена на гръмотевиците, проехтял секунди преди това.
Кучето се втурва към флийтууда, а Кас поддържа темпо, което кара Къртис да се съмнява, че по някакъв странен начин в жилите й е влязла от кръвта на духовната му сестра. Къртис гледа да не изостава.