Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Обръща се назад и вижда как сияещото момиче се придвижва изненадващо бързо. Този свят е по-жив от всеки друг, който е виждал преди. И по-изумителен от много останали. Но дори сред неизброимите великолепия на тази планета и дори рамо до рамо със страхотната и неповторима Полуксия Лейлъни Клонк е в центъра на тази сцена. Струва му се, че тя като че е повела целия свят зад себе си, смъкнала е една тъмна и плътна пелена.
Удостоверението на частен детектив не го подведе и му помогна навсякъде из страната, независимо в кой щат се намираше. Жените често откриваха в него загадъчен мъж с магнетична власт. Хилядите детективски романи, телевизионни филми и касовите екшъни и трилъри бяха създали крайно романтичен облик на трудната и неблагодарна професия.
Служителят на регистратурата в къмпинга обаче не примигна с красиви клепки, когато Ноа Фаръл му показа документа. Като повечето мъже и този реагира с жив интерес и благородна завист. Около петдесетгодишен, той имаше бледо лице и закръглено тяло. Като че скучният му живот беше повлиял на външността му. Искаше да му разкаже всичко по-интересно и вълнуващо от детективската си практика. Обаче по-лесно беше да научи крава да пее, отколкото да го накара да повярва, че детективската работа е скучна и монотонна. От прочетеното и видяното във филмите мъжът си представяше красиви жени, престрелки, гонитби с бързи коли и дебели пликове, пълни с пари. Засипа го с въпроси не само за сегашния му случай, но и за Живота с главно Ж. В отговор Ноа лъга смело, като каза, че преследва двама души, които може би са отседнали тук и които една голяма корпорация издирва, защото са завели дело срещу нея. До края на срока оставало толкова малко време, че трябвало да ги търси дори по време на почивката им. Освен това Ноа си измисли какви ли не подробности за минали подвизи.
Услужливият човек потвърди, че Джордан Банкс е наел място в къмпинга. Регистрационният номер и описанието на караваната — преоборудван автобус „Превъст“ — отговаряха на информацията, с която Ноа се беше сдобил чрез връзките си в Отдела за регистрация на МПС към калифорнийската полиция. Бинго!
Служителят също така разпозна Мики на фотографията, която той беше взел от леля й.
— О, да, това е тя. Днес идва тук, преди господин Банкс да пристигне, и също пита за него.
В съзнанието на Ноа удари тревожна камбана. Ако Мадок беше разбрал, че тя го е търсила…
— Тя му е сестра — добави служителят. — Искаше да го изненада за рождения му ден. Затова не му казах нищо, когато пристигна. — Очите му се присвиха. — Мислите ли, че казва истината?
— Да, сестра му е. Тя идва ли отново, след като господин Банкс се регистрира при вас?
— Не. Надявам се да намине, преди да ми свърши смяната. Тя е балсам за очите, тази девойка.
— Трябва ли да получа разрешение за влизане като посетител? — попита Ноа.
— Не е толкова лесно. Ако той не е оставил името ви на регистратурата, а той наистина не го е сторил, трябва да изпратя едно от моите момчета да отиде до място номер шейсет и две, за да попита дали да ви пусна като негов гост. Проблемът е, че едно от момчетата е болно и не е на работа днес, а другите се побъркват, като вършат работа за двама. Затова трябва да отида аз и да го попитам, докато вие ме чакате тук.
Отвън проблесна първата светкавица на бурята, след което постройката беше разтърсена от гръмотевицата. През това време Ноа бръкна в портфейла си, извади една банкнота и я сложи на масата, също като в най-клишираните сцени от криминалните филми.
Служителят примигна веднъж.
— И без това не ми харесва да излизам оттук в бурята. Имам си задължения. Какво пък, нали и без това сте като ченгетата. Или поне веднага след тях, нали?
— Точно така — съгласи се Ноа.
— Ами тогава, вървете. Докарайте колата си, аз ще вдигна бариерата.
Дъждът не последва веднага след първата светкавица. Мина почти минута, след което удари втория гръм, предшестван от нова светкавица, по-ярка от първата, след което пороят се отприщи.
Върху караваните и другите коли в къмпинга започнаха да падат капки големи колкото гроздови зърна, а от ударите им се вдигаха пръски.
Лейлъни вече беше изчерпала силите си и способността си да се движи бързо. Роботоподобният крак може и да изглеждаше страховито, но сдаде багажа по-скоро отколкото беше очаквала. Сигурно защото през последните дни беше ходила много малко и недостатъчно, тъй като през повечето време бяха на път. Постепенно изгуби плавното движение на бедрото, което й помагаше да се придвижва по-бързо, и не беше в състояние да поддържа предишния ритъм.
Прелюдията към дъждовната симфония продължи само няколко секунди. След това върху къмпинга сякаш се изля Ниагарският водопад — концерт, композиран изцяло от бясното стакато на ударни инструменти. Пороят беше толкова силен, че дори дърветата се огъваха от тежестта на капките.