Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Дивакът е същество, което не е схванало, че А е А и че действителността е реална. Неговият разум е замрял на нивото на пеленаче, в състоянието, когато съзнанието натрупва своите първоначални сетивни възприятия, но още не се е научило да разпознава конкретните обекти като цяло. Само за бебенцето светът изглежда като някакво мъгляво движение, но без очертанията на предметите, които се движат — неговият разум се ражда в деня, когато то узнае, че непрестанно пробляскващите около него шарки са неговата майка, а вихрушката зад нея е перде, че двете са конкретни самостоятелни обекти и никой не може да се превърне в другия, че те са такива, каквито са, че те съществуват. Денят, в който детето проумее, че вещите нямат воля, но то я притежава, е денят на неговото раждане като човешко същество. Денят, в който разбере, че отразеният в огледалото образ не е илюзия, а е реален, но образът не е то самото; че миражът, който вижда в пустинята, не е илюзия, че въздухът и светлинните лъчи, които го предизвикват, са реални, но това не е град, а е отразен образ на град; денят, в който проумее, че не е пасивен получател на възприятията от всеки един момент, че сетивата му не го снабдяват автоматично с откъслечни знания, независими от контекста, а само му предоставят материал за знания, който неговият ум трябва да се научи да осмисля; денят, в който проумее, че неговите сетива не могат да го заблудят, че физическите обекти не могат да действат без причина, че неговите сетивни органи имат физическа основа, но нямат самостоятелна воля, нямат силата да изобретяват или да изопачават, че получаваните от тях показания са абсолютни, но умът му трябва да се научи да ги разбира, неговият ум трябва да открива природата, причините и пълния контекст на сетивния материал, неговият ум трябва да идентифицира нещата, който то възприема — това е денят, в който то се ражда като мислител и учен.

Ние сме хората, стигали до този ден; вие сте хората, избрали половинчатия изход; дивакът никога няма да достигне до него.

За един дивак светът е място на непонятни чудеса, където всичко е възможно за неодушевената материя, а за него нищо не е възможно. Той живее не в свят на непознатото, а в ирационалния ужас на света на непознаваемото. Той вярва, че физическите обекти са надарени със загадъчна воля, движени са от безпричинни, непредсказуеми капризи, докато той самият е безпомощна пионка, оставена на благоволението на сили извън неговия контрол. Той вярва, че природата се управлява от демони, които притежават вездесъща сила, че за тях реалността е някаква променлива играчка, където във всеки един момент могат да превърнат паницата с храна в змия, а жена му — в бръмбар, където това А, което той никога не е открил, може да бъде всяко не-А по техен избор, където единственото притежавано от него знание е, че не трябва да се опитва да знае. Той не може да разчита на нищо, може само да желае и пропилява живота си в желания, умолявайки своите демони да удовлетворят желанията му чрез деспотичната власт на своята воля: ако желанията му се изпълнят, приписва заслугата на демоните, ако не се изпълнят — вини за това себе си, принася им жертви в знак на своята признателност, принася им жертви като свидетелство за своята вина, пълзи по корем от страх, прекланя се пред слънцето и луната, пред вятъра и дъжда, пред всеки главорез, който се провъзгласи за техен глашатай, стига думите му да са неразбираеми и маската му достатъчно ужасяваща; той желае, моли и пълзи, и накрая умира, а в качеството на летопис на своя мироглед ви оставя уродливите чудовища на своите идоли — полухора, полуживотни, полупаяци, — въплъщението на света на не-А.