Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Тези, които твърдят, че човек не може да възприема реалността, неизкривена от неговите сетива, имат предвид, че те не желаят да опознаят реалността, неизкривена от техните чувства. „Нещата такива, каквито са“ са нещата, възприети от вашия ум; отделете ги от разума и те се превръщат в „нещата такива, каквито сте пожелали да ги възприемете“.
Няма честен бунт против разума; и ако приемете дори частица от тяхното кредо, вашият мотив е да се докопате до нещо, което вашият разум не ви позволява дори да опитвате. Свободата, която търсите, е освобождаването от факта, че ако сте се сдобили с богатството си по нечестен път, вие сте мошеник, независимо колко давате за благотворителност и колко на брой молитви изреждате; че ако спите с уличници, вие не сте достоен съпруг, независимо колко трескаво изпитвате любов към жена си на следващата сутрин; че вие сте единен организъм, а не поредица от случайни парчета, разпилени из една вселена, където няма за какво да се хванете и нищо не ви обвързва с нищо; вселена от кошмарен детски сън, където нещата шеметно се превръщат едно в друго, където мерзавецът и героят са с взаимозаменяеми роли, а встъпването в тях става по произволно желание; че вие сте човек, че вие сте същност, че вие сте.
Колкото и разпалено да настоявате, че целта на мистичните ви желания е по-висша форма на живот, бунтът против идентичността е желание за не-съществуване. Нежеланието да бъдеш нещо е желание да не бъдеш.
Вашите учители — мистиците от двете школи — са обърнали наопаки причинната връзка в своето съзнание, и по този начин се мъчат да я обърнат и в действителността. За причина те приемат своите чувства, а своят разум — за пасивно следствие. Те превръщат емоциите си в свой инструмент за опознаване на реалността. Незаменимо първостепенно значение те отдават само на своите желания, като на факт, потискащ всички останали факти. Честният човек не изпитва желание преди да е определил обекта на своето желание. Той казва „Съществува, следователно — аз го искам“. Те казват „Искам, следователно — то съществува“2.
Те искат да надхитрят аксиомата за битието и съзнанието, те искат съзнанието им да бъде инструмент не за познание, а за сътворяване на съществуващото и съществуващото да бъде не обект, а субект на тяхното съзнание — те искат да бъдат самият Бог, който са създали по свой образ и подобие: Богът, сътворил Вселената от пустотата в резултат на случайно хрумване. Но действителността не може да бъде измамена. Те постигат точно обратното на това, което желаят. Искат всемогъща власт над битието, но вместо това губят властта над съзнанието си. Отказвайки се да знаят, те сами се осъждат на ужаса на вечното незнание.
Ирационалните желания, който ви тласкат да приемете тяхното кредо, чувствата, пред които се прекланяте като пред идол, на чийто олтар сте пожертвали земята, тъмната, смутна страст дълбоко в душата ви, която приемате за глас Божи или за повик на жлезите — не са нищо друго освен тленните останки на вашия разум. Чувство, противоречащо на разума ви, чувство, което не можете нито да обясните, нито да управлявате — това е трупът на изхабеното ви мислене, чието ревизиране вие самите сте забранили на разума си.
Всеки път, когато сте извършвали зло, отказвайки да мислите и да виждате, освобождавайки от абсолюта на реалността някакво свое дребно желание, всеки път, когато сте предпочели да кажете: „Няма да изправям пред съда на разума си откраднатите от мен курабийки, нито пък факта за съществуването на Бог, нека имам една безразсъдна прищявка, а за всичко останало ще бъда разумен човек“ — това е било деянието, с което сте погубвали съзнанието си, с което сте покварявали разума си. Тогава вашето съзнание се превръща в подставен съдебен заседател, приемащ заповеди от подмолен престъпен свят, чиято присъда изкривява доказателствата така, че да не противоречат на абсолюта, до който не смеят и да се докоснат — и резултатът е една цензурирана реалност, една разбита на парчета действителност, където късчетата, които се избрали да забелязвате, се носят из бездните на тези, които не искате да видите, удържани единствено от онзи балсамиращ флуид на ума — свободните от мисъл емоции.
Връзките, от които се стремите да се освободите, са причинно-следствените връзки. Врагът, когото се борите да победите, е законът за причината и следствието: той не ви позволява никакви чудеса. Законът за причината и следствието е законът за идентичността, приложен към действията. Всички действия се причиняват от съществуващи единици. Природата на действията се причинява и определя от природата на съществуващите единици, които ги извършват; нищо не може да действа в противоречие със своята природа. Действие, непредизвикано от единица, би било предизвикано от нула, което би означавало нулата, т.е. нищото да управлява нещото, не-единицата да управлява единицата — именно това е вселената, която обитават желанията на учителите ви, причината за тяхната доктрина на безпричинните действия, основанието за бунта им против разума, целта на морала им, на политиката им, на икономиката им; идеалът, към който се стремят: господството на нулата.
2
Перифрази на известната мисъл на Декарт „Мисля, следователно съществувам“. — Бел.ред.