Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Те претендират, че възприемат форма на съществувание, по-висша от земното ви битие. Мистиците на духа го наричат „друго измерение“, което се състои в отричане на измеренията. Мистиците на плътта го наричат „бъдеще“, което се състои в отричане на настоящето. Да съществува нещо означава то да притежава идентичност. Каква идентичност са способни да придадат на това тяхно по-висше царство? Непрекъснато ви разправят какво то не е, но никога не ви казват какво е. Всичките им определения се състоят от отрицания: Бог е онова, което никой човешки ум не може да познае, казват те — и продължават, изисквайки да смятате това за знание: Бог е не-човек, небесата са не-земя, душата е не-тяло, добродетелта е не-изгода, А е не-А, възприятието е не-сетивност, знанието е не-разум. Техните определения не са акт на дефиниране, а на изтриване.

Единствено метафизиката на пиявица би прегърнала здраво идеята за вселена, в която показателят за идентифициране е нулата. Само пиявицата би поискала да избегне назоваването на собствената й същност, да избегне необходимостта да се знае, че субстанцията, от която е изградена личната й вселена, е кръвта на другите.

Каква е природата на този по-висш свят, в жертва на който пренасят съществуващия свят? Мистиците на духа проклинат материята, фанатиците на плътта проклинат изгодата. Първите искат човек да извлича полза като отрича земното, вторите искат човек да наследява земята, като се отрича от всички блага. Техните нематериални, нетърсещи изгода светове са царство, в което текат реки от мляко и кафе, където виното блика от скалите по тяхна команда, където пастите падат от небето, стига само някой да си отвори устата. В този материален, преследващ печалбата свят за прокарването на железопътна линия, която да ги превози дори на километър, е нужна огромна инвестиция от добродетели — интелигентност, почтеност, енергия и умения; в техния, нематериален, нетърсещ изгода свят те пътуват от планета на планета за сметка на едното желание. Ако някоя почтена личност ги запита „Как?“ — те с праведен гняв отвръщат, че с понятието „как“ боравят вулгарните реалисти; понятието на висшия дух е „някак си“. В този свят, ограничен от материята и изгодата, възнагражденията се придобиват чрез мисленето; в света, освободен от тези ограничения, възнагражденията се придобиват чрез желаенето.