Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Законът за идентичността не ви позволява едновременно да запазите и да изядете тортата. Законът за причината и следствието не ви позволява да изядете сладкиша, преди да го имате. Ако обаче задушите тези два закона чрез слепотата на разума си, ако се престорите пред себе си и пред другите, че не ги разбирате — тогава може да последва опит да обявите правото си днес да изядете своя сладкиш, а утре — моя, можете да проповядвате, че начинът да имате сладкиш е първо да го изядете и после да го изпечете, че начинът да го приготвите е като започнете с консумирането, че всички желаещи имат равно право над всичко, той като нищо не е причинено от нещо. Понятието безпричинно в материалната сфера е съотносително с понятието незаслужено в духовната сфера.
Всеки път, когато въставате против причинно-следствената връзка, вие сте водени от желанието да извършите измама — не да избягате от нея, а по-лошо — да я обърнете наопаки. Вие искате незаслужена любов, сякаш любовта — следствието, може да ви даде лична стойност — причината; искате незаслужено възхищение, сякаш възхищението — следствието, може да ви даде достойнство — причината; искате незаслужено богатство, сякаш богатството — следствието, може да ви даде способности — причината; умолявате за милост, милост, а не справедливост, сякаш незаслужената прошка може да премахне причината за вашата молба. А за да можете да си позволите тези грозни, малки фалшификации, вие подкрепяте доктрината на своите учители, докато те с пяна на устата прокламират, че харченето — следствието, създава богатството — причината; че машините — следствието, създават интелигентността — причината; че сексуалните ви желания — следствието, създават философските ви ценности — причината.
Кой плаща за тази оргия? Кой причинява безпричинното? Кои се жертвите, осъдени да останат в неизвестност и да загинат в мълчание, за да не бъде смущавана преструвката ви, че те не съществуват? Това сме ние — хората на ума.
Ние сме причината за всички ценности, до които вие се домогвате, ние сме заетите с мисленето — процеса, който установява идентичността и открива причинно-следствените връзки. Ние ви научихме да знаете, да говорите, да произвеждате, да обичате. Чуйте ме вие, които отричате разума: ако не бяхме ние да го съхраним, нямаше да можете да изпълнявате желанията си, нито дори да си ги измисляте. Нямаше да можете да пожелаете дрехите, които не са ушити, автомобилите, които не са изобретени, парите, които не са създадени, за покупка на стоки, които не съществуват, възхищението, което не е преживяно от хора, които не са постигнали нищо, любовта, която принадлежи и е присъща единствено на онези, които са съхранили способността си да мислят, да избират, да ценят.
Вие, които като диваци изскачате от джунглата на своите чувства насред Пето Авеню в нашия Ню Йорк и обявявате, че искате да запазите електрическото осветление, но да разрушите електроцентралите — вие използвате нашето богатство, за да ни унищожавате, използвате нашите ценности, за да ни осъждате, използвате нашия език, за да отричате разума.
Точно както вашите мистици на духа са измислили своя небесен рай по подобие на нашата земя, пропускайки да вземат предвид нашето съществувание, и са ви обещавали награди, по чудодеен начин създадени от не-материя, така модерните мистици на плътта, пропуснали нашето съществуване, ви обещават рай, където материята по своя собствена безпричинна воля сама приема формата на всевъзможните награди, желани от вашия не-разум.
Мистиците на духа са съществували в продължение на векове чрез упражняване на охранителен рекет — правят живота на земята непоносим и след това ви карат да плащате за утеха и успокоение, забраняват всички добродетели, необходими за самото съществуване, а после яхват вашето чувство за вина, обявяват творчеството и радостта за грехове, а след това шантажират грешниците. Ние, хората на ума, сме безименните жертви на тяхното верую, ние, които бяхме готови да нарушим моралния им кодекс и да носим проклятието за греховете на разума; ние, които мислехме и действахме, докато те желаеха и се молеха; ние, които бяхме нравствени изгнаници, ние, които бяхме контрабандисти на живот, когато животът се смяташе за престъпление, а в същото време те се наслаждаваха на моралния триумф, на достойнството да са издигнати над материалната алчност и в безкористната си благотворителност да разпределят материални блага, произведени от някой, чието име са зачертали.