Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Сега ние сме в окови и ни бива заповядано да произвеждаме от диваци, които не ни удостояват дори със самоличност на грешници; диваци, които заявяват, че ние не съществуваме, а после заплашват да ни лишат от живота, който не притежаваме, ако не успеем да ги снабдим със стоките, които не произвеждаме. Сега от нас се очаква да продължим да управляваме железници и да знаем с точност до минута кога ще пристигне влак, пресякъл целия континент; от нас се очаква да продължим да управляваме стоманолеярни и да знаем молекулярния състав на всяка капчица метал във въжетата на вашите мостове и в корпусите на самолетите, които ви издигат във въздуха, докато в същото време кликата на вашите гротескни, нищожни мистици на плътта спори над остатъците от нашия свят, спори с помощта на нечленоразделните звуци на някакъв не-език, че не съществуват нито принципи, нито абсолюти, нито знание, нито разум.
Падайки под нивото на дивака, който вярва, че магическите думи, произнесени от него, имат властта да променят реалността, те вярват, че реалността може да бъде променена от думи, които те не произнасят — и тяхното магическо оръжие е премълчаването, самозалъгването, че отказът им да назоват идентичността на нещо е някаква вуду сила, която не му позволява да съществува.
Така както живеят телесно за сметка на ограбено богатство, по подобен начин живеят интелектуално за сметка на присвоени идеи, обявявайки, че честността се заключава в това да отказваш да знаеш, че някой краде. Така както използват следствията, въпреки че отричат причините, така използват и нашите идеи, въпреки че отричат източника им и самия факт на съществуването на идеите, от които се ползват. Така както се стремят не да разработят индустриални планове, а да придобият власт над такива планове, по подобен начин се стремят не да мислят, а да придобият власт над човешкото мислене.
Така както провъзгласяват, че за да се управлява завод е нужно единствено умението да се завърти манивелата на машините, а премълчават въпроса кой е създал завода, по подобен начин обявяват, че няма реално съществуващи обекти, че не съществува нищо освен движение, а премълчават, че движението предполага нещото, което се движи, че без понятието „обект“, няма как да съществува понятието „движение“ Така както обявяват правото си да консумират незаслуженото, премълчавайки въпроса кой трябва да го произведе, по подобен начин заявяват, че няма закон за идентичността, че не съществува нищо освен промяната, премълчавайки факта, че „промяна“ предполага понятия за това какво се променя, от какво и в какво, че без закона за идентичността понятието „промяна“ е невъзможно. Така както ограбват индустриалеца, отричайки при това неговата ценност, така се стремят да заграбят властта над цялото битие, отричайки при това, че самото то съществува.
„Ние знаем, че нищо не знаем“ — лекомислено дрънкат те, премълчавайки факта, че със самото твърдение демонстрират знание. „Няма абсолюти“ — лекомислено дрънкат те, премълчавайки факта, че са произнесли абсолют. „Вие не можете да докажете, че съществувате или че осъзнавате“ — лекомислено дрънкат те, премълчавайки факта, че доказателството предполага съществуване, съзнание и сложна верига от знания: съществуването на нещо, което да се знае, на съзнание, способно да го знае, и на познание, което учи как да се прави разлика между понятията „доказано“ и „недоказано“.
Когато един дивак, който не се е научил да говори, заяви, че съществуващото трябва да се доказва, той иска от вас да го докажете посредством несъществуващото; когато заявява, че вашето съзнание трябва да се докаже, той иска да го докажете посредством отсъствието на съзнание; той иска от вас да прекрачите в пустотата извън битието и съзнанието, за да му представите доказателство и за двете; иска да се превърнете в нула, за да придобиете знание какво е нулата.
Когато той заявява, че една аксиома е въпрос на случаен избор, а той не е избрал да приеме аксиомата за собственото си съществуване, то той пропуска факта, че всъщност я е приел чрез самото произнасяне на това изречение, че единственият му начин да я отхвърли е като замълчи, не тълкува никакви теории и умре.