Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Докато обискът продължаваше, Джонас дружески се ухили на Роланд.
— Как е истинското ти име, хубавецо? Не се опъвай — няма да ти навреди повече, ако си го признаеш, всички сме наясно, че скоро ще гушнеш букетчето.
Роланд не каза нищо. Ленгил погледна към Джонас и вдигна вежди. Онзи сви рамене и кимна по посока на града. Ленгил също кимна и посочи Роланд с кривия си показалец.
— Хайде, хлапе. Да пояздим.
Роланд притисна хълбоците на Ръшър и конят тръгна към Джонас. Внезапно стрелецът усети нещо. Беше само предчувствие, идваше отникъде и отвсякъде — нямаше го преди секунда, а сега беше напълно осезаемо.
— Кой те изпрати на запад, червей? — попита, когато минаваше покрай Джонас. — Не може да е бил Корт, ти си твърде стар. Неговият баща ли беше?
Изражението на леко отегчение изчезна от лицето на Джонас. За един миг мъжът с бяла коса отново се превърна в момче: ужасено, засрамено и наранено.
— Да, бащата на Корт — виждам го в очите ти. И сега си тук, край Чистото море… Само дето всъщност ти си на запад. Душата на човек като теб никога не напуска запада.
Джонас извади оръжието си с такава скорост, че само опитният поглед на Роланд успя да проследи движението. Мъжете зад гърба му замърмориха — отчасти шокирани, отчасти удивени.
— Джонас, не бъди глупак! — изръмжа Ленгил. — Нали няма да го убиеш след като загубихме толкова време и положихме толкова усилия да ги хванем живи.
Онзи въобще не го забеляза. Очите му бяха разширени. Ъгълчетата на устните му трепереха.
— Внимавай какви ги дрънкаш, Уил Диърборн — каза тихо и хрипливо. — Ще трябва много, много да внимаваш. Ще те застрелям като мръсно псе.
— Хубаво, стреляй — каза Роланд, изправи се гордо и погледна към Джонас. — Стреляй, нищожество! Стреляй, боклук такъв! Стреляй, изгнанико! Ще продължиш да живееш в изгнание и ще умреш както си живял!
За секунда-две беше убеден, че онзи наистина ще стреля — и почувства, че смъртта ще е приемлив край, заслужено наказание за унижението да бъдат заловени толкова лесно. Дори не си спомни за Сюзан. Всичко беше замряло в тази секунда, нито една птица не се обади, не повя дори вятър. Сенките на мъжете, които наблюдаваха сблъсъка, бяха като отпечатани в праха.
После Джонас наведе дулото на револвера си и го пъхна обратно в кобура.
— Закарайте ги в града и ги затворете! — обърна се към Ленгил. — И когато дойда, не искам дори косъм да е паднал от главите им. Щом можах да се удържа да не убия този тук, ти можеш да се удържиш да не нараняваш останалите. Сега изчезвайте!
— Мърдайте! — подвикна Ленгил. Гласът му беше изгубил част от надутото превъзходство. Сега говореше като човек, който осъзнава (твърде късно), че участва в игра на покер, в която залозите са твърде високи за него.
Потеглиха. Роланд се обърна за последен път. Презрението, което Джонас съзря в тези студени очи, го нарани повече от бичовете, които бяха белязали гърба му преди години.
6
Когато се изгубиха от погледа му, Джонас влезе в землянката, издърпа дъската, под която се намираше малкият им арсенал, и намери само два револвера. Великолепният комплект с потъмнели ръкохватки — оръжията на Диърборн, най-вероятно — го нямаше.
„Ти си на запад. Душата на човек като теб никога не напуска запада! Ще живееш в изгнание и ще умреш както си живял!“
Джонас се съсредоточи и започна да разглобява револверите, които Кътбърт и Алан бяха донесли. Този на Алан изобщо не беше използван, като се изключи тренировъчната стрелба. Джонас излезе и хвърли частите. Хвърляше ги далеч колкото можеше, опитвайки се да забрави онзи леден поглед и шока от разкриването на тайната, за която си мислеше, че никой не знае. Рой и Клей подозираха, но дори и те не бяха убедени.
Преди слънцето да залезе, всеки в Меджис щеше да научи, че Елдред Джонас, белокосият отмъстител с татуиран на ръката ковчег, не е нищо друго, освен провалил се стрелец.
— Ще живееш в изгнание и ще умреш както си живял!
— Може би — промърмори и огледа изгорената къща без всъщност да я вижда. — Но ще живея по-дълго от теб, млади Диърборн, и ще умра много след като костите ти изгният в земята.
Качи се на коня и го обърна, дърпайки яростно юздите. Потегли към Ситго, където Рой и Клей щяха да го чакат; препускаше бързо, но очите на Роланд продължаваха да го преследват.
7
— Събуди се! Събуди се, сай! Ставай! Събуди се!
В началото думите сякаш идваха отдалеч, спускаха се като по магия до тъмното място, където се беше скрила. Дори когато към гласа се присъедини грубо разтърсване и Сюзан вече знаеше, че трябва да се събуди, това й костваше огромно усилие.