Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Не мога. Нещо спира крака ми, преди да съм докоснала пода.
Ричард отново стъпи долу. Подът зажужа и засия.
— Значи е щит. Хайде, хванете ме за ръка и да опита ме пак.
Държейки се за Ричард, Бердин успя да стъпи върху мраморния под. Райна го хвана за другата ръка и ги последва.
— Така — каза той, — щом има щит, не пускайте ръката ми, докато сме върху него. Не знаем какво може да стане. Доколкото ми е известно, ако се пуснете от мен, може да се опържите като месо в тиган.
Двете го стиснаха по-силно. Щом се озоваха на стъпалата, водещи към крилото с книгите, подът замлъкна. Без Ричард, който да ги държи за ръцете на връщане, двете щяха да се озоват в капан — нямаше да могат да прекосят централната площ.
Крилото с книгите не беше библиотека, каквато очакваше да види. Имаше етажерки, но по тях цареше пълен хаос, книгите бяха напъхани във всички посоки. Бяха на купчини, сякаш някой нарочно ги бе вадил от местата им и ги бе трупал една връз друга в безпорядък. Имаше и доста отворени, някои с кориците нагоре, други обърнати. Но не това бе най-изненадващото.
Целият под също бе осеян с книги. Имаше няколко по-малки купчинки, но повечето бяха натрупани на високи колони. Имаше такива, които стърчаха на височина три-четири метра. Изглеждаха сякаш можеха да се строполят дори само от дишането на новодошлите. Колоните с книги се издигаха навсякъде. Ричард не можеше да си обясни защо тук цари такъв безпорядък, загадката го накара да се облее в пот.
Хвана двете жени за ръцете.
— Дядо ми ми е разказвал, че в Кулата има изключително опасни книги. От Калан знам, че най-опасните неща в Кулата се съхраняват тук, където никой, дори познатите й магьосници, няма достъп до тях.
Бердин го стрелна с поглед.
— Искаш да кажеш, че самите книги може да се окажат опасни? Не само информацията, съдържаща се в тях, но и самите книги?
Ричард си помисли за описанието на книгата, използвана от Сестра Амелия, за да се задейства чумата.
— Не съм сигурен, но по-добре да приемем, че е така. Гледайте, но не пипайте.
Бердин сведе глава и се намръщи подозрително.
— Господарю Рал, само на пръв поглед тук се виждат хиляди книги. Кой знае колко още са скрити между етажерките. Ще са ни нужни седмици, за да открием която ни трябва. Ако изобщо е тук.
Ричард въздъхна дълбоко. Бердин имаше право. Не бе очаквал да намери толкова много книги. Мислеше, че повечето се пазят в библиотеките, а тук са отделени едва малка част.
— Ако искаш да напуснем Кулата преди мръкнало, нямаме много време — каза Райна. — Можем да дойдем утре и да започнем отрано.
Предстоящата работа изпълваше Ричард със смут и притеснение.
— Ще се наложи да останем след залез слънце. Ако трябва, ще търсим цяла нощ.
Райна завъртя Агиела си в ръка.
— Както кажеш, Господарю Рал.
Сърцето на Ричард потъна в петите при вида на джунглата от книги. Беше му нужна информация, не можеше да търси на сляпо едно листо в цялата гора. Де да можеше Да го открие с помощта на магия.
Скришом намести металните обръчи на китките си. Единият му пръст напипа звездата.
Гледай, без да се съсредоточаваш върху нищо.
— Имам идея — каза той. — Чакайте ме тук, ей сега се връщам.
Ричард се върна при постаментите. Приближи се до един, върху който имаше купа от грапаво стъкло, поставена върху голяма черна покривка.
— Какво ще ти помогне това? — попита Райна, щом той се върна с покривката в ръце.
— Има твърде много за гледане. Ще си вържа очите, за да не виждам онова, което не ме интересува.
Бердин го изгледа с невярващ поглед.
— Ако си с вързани очи, как ще видиш онова, което търсиш?
— С магия. Ще се опитам да се оставя на дарбата ми да ме направлява. Понякога тя действа така — тласкана от необходимостта. Всичките тези книги са твърде объркващи. Ако съм с вързани очи, няма да ги виждам, и ще успея да почувствам онази, която търси. Поне се надявам.
Райна обиколи с поглед книгите.
— Е, ти си Господарят Рал. Притежаваш магия. Ако има шанс това да ни спести висенето тук цяла нощ, съм съгласна да опиташ.
Ричард постави черното парче плат на очите си и започна да вързва краищата му зад главата си.
— Вие само ме водете и ме пазете да не докосна нещо.
Не забравяйте, че не бива да пипате нищо.
— За нас не се тревожи, Господарю Рал — каза Райна.
— Няма да пипаме.
Щом стегна кърпата на очите си, Ричард завъртя глава насам-натам, за да провери дали се вижда нещо през нея. Прокара пръст през звездата на металната пластина, обвиваща китката му.
Светът потъна в черен мрак. Ричард потърси вътрешния покой, спокойствието, приютило дарбата му.