Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— И не ми разправяй, че с тях не се излиза наглава! Плащат ми да правя точно това. — Оуенс погледна килима, а след това отново вдигна поглед. — Извини ме за това.
— А, нищо — махна с ръка Мъри. — И преди си имал лоши дни. Аз също. То е част от работата, която вършим. В подобни моменти двамата имаме нужда от бира. Хайде да слезем долу да те почерпя един хамбургер.
— Кога ще се обадиш на директора си?
— Сега там е обяд. Винаги има заседания около обяд. Ще изчакаме няколко часа.
Този ден Райън обядва с Кантор в кафенето на ЦРУ. Обстановката беше като във всяко друго правителствено здание в страната. Храната също не беше нещо особено. Райън реши да опита лазанята, но Марти си взе както обикновено плодова салата и торта. Според Джек това беше доста странна диета, защото видя как лапна една таблетка. Преглътна я с мляко.
— Язва ли, Марти?
— Какво те кара да казваш това?
— Не забравяй, че съм женен за доктор. Ти току-що взе таблетка „Тагамет“. Тя е за язва.
— Това място влияе след известно време — обясни Кантор. — Стомахът започна да ми прави номера миналата година и не се е оправил оттогава. В семейството ми всеки заболява от язва рано или късно. Предполагам, че става въпрос за лоши гени. Лекарството помага, но докторът казва, че се нуждая от по-безобидно обкръжение. — Това беше придружено от изсумтяване.
— Ти наистина работиш прекалено дълго — отбеляза Райън.
— Както и да е. Предложиха на жена ми преподавателско място в университета в Тексас — тя е математик. А за да направят нещата още по-приятни, ме канят в катедрата за политически науки. И заплатата е по-добра. Тук съм от дванадесет години — тихо каза той. — Дълго време.
— В такъв случай защо се чувстваш зле? Преподаването е велика работа. Обожавам го, а и ти ще бъдеш добър преподавател. Ще можеш да гледаш и силен отбор по футбол.
— Да. Е, жена ми вече е там, а аз ще замина след няколко седмици. Това място ще ми липсва.
— Ще ти мине. Представи си какво е да влизаш в някоя сграда без разрешение от компютър. И аз се махнах от първата си работа.
— Но тази е важна. — Кантор допи млякото си и погледна през масата. — Какво ще правиш?
— Питай ме, като се роди бебето. — Райън не желаеше да разисква този въпрос.
— ЦРУ има нужда от хора като теб, Джек. Ти усещаш нещата. Не мислиш и не действаш като бюрократ. Казваш каквото мислиш. Никой в тази сграда не го прави и затова адмиралът те харесва.
— Но аз не съм разговарял с него от…
— Той знае какво правиш — усмихна се Кантор.
— О — разбра Райън, — значи такава е работата.
— Точно така. Старецът наистина те иска, Джек. Ти все още не знаеш колко важна е онази снимка, на която се препъна, нали?
— Аз само ти я показах, Марти — възпротиви се Райън. — Ти си човекът, който направи връзката.
— Ти направи точно каквото трябваше, точно каквото трябва да прави един аналитик. В това нещо използва повече мозък, отколкото можеш да си представиш. Имаш дарба за този вид работа. Ако не можеш да го проумееш, то аз мога.
Кантор погледна към лазанята и изохка. Как е възможно някой да яде тази мазна отрова?
— След две години, считано от днес, ще бъдеш готов за моята работа.
— Нека минаваме мостовете един по един, Марти. — Прекратиха разговора.
Един час по-късно Райън седеше в канцеларията си. Кантор влезе.
— Още ли разговори за повишаване на самочувствието? — усмихна се Джек. „Време е за представителите на пресата…“
— Получихме снимката на един заподозрян член на АОЪ, направена само преди седмица. Дойде от Лондон преди два часа.
— Денис Кули. — Райън разгледа снимката и се засмя. — Изглежда като истински идиот. Какво става?
Кантор обясни.
— Англичаните не са имали късмет, но може би ние ще имаме. Погледни отново снимката и ми кажи нещо важно.
— Искаш да кажеш…той е загубил повечето от косата си. О! Можем да го разпознаем, ако се появи в някой от лагерите.
— Правилно. А шефът току-що издаде разрешение да видиш нещо. За лагер 18 е подготвена акция.
— Каква?
— Като онази, която наблюдава преди. Това още ли те притеснява?
— Не, не съвсем. — „Тревожи ме това, че не се тревожа — помисли си Райън. — Може би трябва да ме притеснява…“ — Не и когато става дума за тези типове. Кога?
— Не мога да ти кажа това, но е скоро.
— Тогава защо ми каза…хубав номер, Марти. Но не е много тънък. Толкова силно ли адмиралът иска да остана?
— Сам си прави изводи.
Един час по-късно експертът по снимките отново беше при тях. Друг спътник беше прелетял над лагера в 22:08 часа местно време. Инфрачервеното изображение показваше осем души, застанали на стрелбището. Ярки огнени пламъци отбелязваха две от фигурите. Стреляха нощем и сега бяха осем души.