Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Разбира се. Моля ви да им предадете, че за нас ще бъде чест да ги посрещнем тук. Ще останат ли през нощта?
— Вероятно не. Надяваха се, че ще могат да дойдат вечер.
— За вечеря? Чудесно. Кой ден?
— Петък, 30 юли.
— Добре.
— Отлично. Надявам се, че няма да имате против нашите хора — освен хората от вашите служби за сигурност — да прегледат района през следващата седмица.
— И трябва ли да отсъствам от работа за това?
— Аз мога да го направя, Джек. Нали знаеш, че не ходя на работа?
— О, разбира се — каза Бенет. — Кога очаквате бебето?
— През първата седмица на август. Това може да бъде проблем — със закъснение разбра Кати.
— Можете да бъдете напълно сигурни, че ако се случи нещо неочаквано, техни кралски височества ще разберат. Още нещо. Това е частно посещение, а не е обществена проява по време на пребиваването им. Ще ви помолим да го пазите в пълна тайна.
— Да, разбирам — каза Райън.
— Ако останат тук за вечеря, има ли нещо, което не трябва да сервираме? — попита Кати.
— Какво искате да кажете? — реагира Бенет.
— Ами някои хора са алергични към риба например.
— О, разбирам. Не. Не зная нищо такова.
— Добре. Основна вечеря в стил „семейство Райън“ — каза Джек. — Аз…хммм.
— Какво има? — попита Бенет.
— Имаме гости същата вечер.
— О! — кимна Кати. — Роби и Сиси.
— Не можете ли да я отложите?
— Ще бъде прощална вечер. Роби е пилот на изтребител от военноморските сили. И двамата преподаваме в академията, а сега се връща във флотата. Ще имат ли нещо против?
— Доктор Райън, негово височество…
— Негово височество е добър човек. Роби също. Той беше там същата вечер, когато се запознахме е вас. Не мога да отложа вечерята, мистър Бенет. Той ми е приятел. Мисля, че негово височество ще го хареса. Той е карал самолети, нали?
— Е, да, но…
— Помните ли онази нощ, когато се запознахме? Без Роби може би нямаше да успея да преживея всичко. Вижте, този човек е майор във Военноморската флота на САЩ и по една случайност кара изтребител за четиридесет милиона долара. Той вероятно не представлява опасност за сигурността. Жена му свири дяволски добре на пиано. — Райън разбра, че все още не е успял да ги убеди. — Мистър Бенет, проверете Роби чрез вашия аташе и попитайте негово височество дали може да присъства.
— И ако той не желае?
— Няма. Аз го познавам. Мисля, че той е по-добър, отколкото вие го изкарвате — отбеляза Джек. „Няма да има против, тъпако. Ония миризливци от охраната ще припаднат.“
— Е. — Тази забележка го изненада. — Не мога да ви виня за чувството ви за лоялност, докторе. Ще предам това в канцеларията на негово височество. Но съм задължен да настоя да не казвате нищо на майор Джексън.
— Имате думата ми. — Джек за малко не се засмя. Нямаше търпение да види израза на лицето на Роби. Най-после щяха да бъдат квит след онази среща по кендо.
— Контракцията расте до максимум — каза Джек. Практикуваха упражнения по дишане за подготовка за раждането. Жена му започна да диша усилено. Джек знаеше, че това е сериозно нещо. То само изглеждаше смешно. Провери цифрите на дигиталния си часовник. — Контракцията спира. Дълбоко, пречистващо вдишване. Предлагам стек на грила, печени картофи и пресни царевици с хубава салата.
— Прекалено обикновено е — възпротиви се Кати.
— Тук навсякъде, където отидат, ще ги обсипват с ония префърцунени френски боклуци. Някой трябва да им предложи едно хубаво американско ястие. Знаеш, че мога да готвя страхотен стек на грила, а твоята салата със спанак е известна от нас до другата страна на улицата.
— Добре — засмя се Кати, макар че й ставаше все по-трудно да го прави. — И без това, ако стоя над печка повече от няколко минути, ми прилошава.
— Изглежда, не е лесно да бъдеш бременна.
— Трябва да го опиташ — предложи тя.
Съпругът й продължи:
— Разбира се, това е единственото трудно нещо, което жените трябва да правят.
— Какво? — Очите на Кати за малко не изскочиха от орбитите си.
— Погледни историята? Кой трябва да излезе и да убие бивола? Мъжът. Кой трябва да занесе бивола вкъщи? Мъжът. Кой трябва да прогони мечката? Мъжът. Ние вършим всичките трудни неща. Аз трябва да изхвърлям боклука всяка нощ! Но да си ме чула да се оплаквам? — Чу смеха й. Правилно беше разбрал настроението й. Тя не се нуждаеше от съчувствие. Беше прекалено горда, за да допусне такова нещо.
— Бих те фраснала по главата, но не си струва да чупя хубавата палка за голф в нещо толкова евтино.
— Освен това аз бях тук миналия път и не ми изглеждаше толкова трудно.
— Ако можех да се движа, Джек, щях да те убия за тези думи.