Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Както и да е, сега, след като знаем, че може би този лагер е това, което ни трябва, какво ще правим?
— Работим по въпроса. Повече не мога да ти кажа.
— Добре. — Райън махна с ръка към бюрото си. — Искаш ли кафе, Марти?
Кантор погледна любопитно.
— Не, забранено ми е за известно време.
Кантор не каза, че се подготвя голяма акция. Нормално беше само няколко от участниците да знаят какво става. Една бойна група на самолетоносача „Саратога“ трябваше да отплава на запад от Средиземно море и след няколко дни да мине на север покрай залива Сидра. Както си беше в реда на нещата, те бяха следени от съветски кораб — рибарски траулер, ловящ електронна разузнавателна информация вместо скумрия, — който даваше информация на либийците. Когато в полунощ самолетоносачът се озове право на север от Триполи и започне провеждането на нощни полети, агент на французите ще прекрати електрозахранването на някои от радарните инсталации. Очакваше се това да развълнува някои хора, макар командирът на самолетоносача да нямаше никаква представа, че ще провежда нещо друго освен рутинни нощни полети. Надяваха се, че същата група френски командоси, които бяха нападнали лагер 20, ще могат да се прокраднат и в лагер 18. Марти не биваше да казва нищо за това на Райън, но можеше да се съди за силата на нанесения удар над „Пряко действие“, след като французите желаеха да сътрудничат на американците по този начин. Макар това да не беше първият пример на международно сътрудничество, то беше една от първите три подобни акции, увенчали се с успех. ЦРУ бе помогнало да бъде отмъстено за убийството на приятел на френския президент. Независимо от различията между страните дълговете на честта все още се изплащаха докрай. Това допадаше на чувството за коректност на Кантор, но беше факт, известен само на двадесет души в ЦРУ. Акцията трябваше да се проведе след четири дни. Един старши офицер от Дирекция „Операции“ в момента работеше с френските десантници, които според доклада му имаха желанието да демонстрират уменията си още веднъж. Ако късметът не изневери, терористичната група, имала наглостта да извърши убийства в Съединените щати и Великобритания, щеше да бъде ударена от войски на друга страна. Ако успееше, това начинание щеше да бъде ценен принос в борбата срещу тероризма.
Денис Кули пишеше в счетоводната книга. Беше рано. Книжарницата все още не работеше с клиенти и по това време той оправяше сметките. Не беше никак трудно, защото продажбите не бяха толкова много. Той си тананикаше, без да осъзнава, че този навик дразни човека, който подслушваше от поставения зад една от лавиците микрофон. Внезапно тананикането спря и той вдигна глава. Какво ставаше…?
Дребният човечец почти подскочи в стола си, като надуши лютивия дим. Огледа стаята за няколко секунди и вдигна очи. Димът идваше от лампата на тавана. Изтича до стената и плесна с ръка ключа. Оттам избухна синя светкавица и силен електрически шок вцепени ръката му до лакътя. Изненадан погледна ръката си, започна да раздвижва пръстите си и да наблюдава дима, който, изглежда, се разсейваше. Изчака да види дали ще спре да излиза. Кули имаше пожарогасител в задната стаичка. Взе го и се върна, изтегли щифта и го насочи към ключа. Вече не излизаше никакъв дим. След това застана на стола си, за да погледне по-отблизо лампата, но димът вече почти се беше разсеял. Мирисът остана. Кули стоя на мърдащия стол повече от минута с разтреперани колене, държеше пожарогасителя и се опитваше да реши какво да прави. Дали да извика пожарната команда? Но нали няма огън? Всичките тези ценни книги… Обучен беше в много неща, но не и да гаси пожари. Дишаше тежко, почти изпаднал в паника, докато накрая реши, че няма за какво да се притеснява. Обърна се и видя, че трима души любопитно надничат през прозореца.
Свали пожарогасителя със засрамена усмивка и направи комичен жест към зяпачите. Лампата беше изключена. Ключът за лампата — също. Огънят, ако това можеше да се нарече огън, беше угаснал. Ще трябва да повика електротехника на сградата. Кули отвори вратата, за да обясни проблема на колегите си от съседните магазини. Един от тях му каза, че електроинсталациите тук са ужасно остарели. Кули никога не беше мислил за това. Електричеството си е електричество. Натискаш ключа, лампата светва и толкова. Раздразни се, че нещо, което беше смятал за толкова надеждно, не се оказа такова. След минута повика управителя на сградата, който обеща, че ще осигури електротехник след половин час.