Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— В сградата има човек с това име. Гласът даже съобщи верния му номер. Може да е било просто грешно обаждане.
— Не, разбира се, че не е било.
— Така става, нали знаеш. Подготвяш предварително съобщение, така че да звучи напълно безобидно. Който и да е обучавал тези хора, с знаел какво прави. Какво става с книжарницата?
— Момичето Беатрис не знае абсолютно нищо. В момента наши хора претърсват магазина, но не са намерили нищо освен проклетите стари книги. В апартамента му също. — Оуенс се изправи и продължи да говори с глас, изпълнен с перверзно учудване: — Електротехник… съсипва работа от месеци насам, защото дръпва не тази жица, която трябва.
— Ще се появи. Не може да е имал много пари в себе си. Трябва да използва кредитната си карта.
— Вече е извън страната. Не казвай, че не е. Ако има достатъчно мозък за нещата, които знаем, че е извършил…
— Да — каза Ашли. — Човек не може само да печели, Джеймс.
— Колко ми е приятно да чуя това! — сопна се в отговор Оуенс. — Ония копелета през цялото време се досещаха за всяка наша стъпка. Министърът ще ме пита как стана така, че не можахме да размърдаме задниците си навреме, а аз нямам отговор на този въпрос.
— И каква е следващата ни стъпка?
— Поне знаем как изглежда. Ние…ние споделяме каквото знаем с американците, всичко. Довечера имам определена среща с Мъри. Намекна ми, че имат нещо, за което не може да говори. Несъмнено става дума за някаква операция на ЦРУ.
— Дадено. Тук ли ще се срещате или там?
— Там. — Оуенс замълча. — От това място почва да ми писва.
— Подполковник — каза Ашли, — трябва да измервате успехите си на фона на неуспехите. Вие сте най-добрият в тази канцелария от години.
Оуенс само изръмжа нещо след тази забележка. Знаеше, че това е вярно. Под негово ръководство отдел Ц-13 беше постигнал големи успехи в борбата с ИРА. Но в неговата работа, както и в много други висшестоящите питаха: „Какво постигна днес?“ Вчерашният ден беше история.
— Подозираният контакт на Уоткинс е изчезнал — обяви той три часа по-късно.
— Какво стана? — Докато слушаше обяснението му, Мъри притвори очи и тъжно поклати глава. — И ние имахме същия случай — каза той, след като Оуенс свърши. — Един офицер, който е изменил на ЦРУ. Наблюдавахме жилището му и оставихме нещата да се развиват сами. И изведнъж — хоп! Прецака наблюдаващия го екип. Появи се в Москва след седмица. Случва се, Джими.
— Не на мен — почти изръмжа Оуенс. — Искам да кажа, не досега.
— Как изглежда?
Оуенс плъзна колекция снимки на бюрото. Мъри ги разлисти.
— Дребно копеле, прилича на мишка, нали? Почти плешив. — Агентът на ФБР обмисли това за момент, а след това вдигна телефона и набра един номер. — Фред? Дан се обажда. Искаш ли да слезеш за малко в канцеларията ми?
Човекът пристигна след минута. Мъри не го представи като служител на ЦРУ, а и Оуенс не попита. Не беше необходимо. Беше предоставил по две копия на всяка снимка.
Фред, един от хората, „работещи по-навътре в коридора“, взе снимките и ги разгледа.
— Кой е този?
Оуенс обясни накратко и завърши с думите:
— Вероятно сега е извън страната.
— Е, ако се появи в някоя от мрежите ни, ще ви се обадим — обеща Фред и излезе.
— Знаеш ли какво са замислили? — попита Мъри Оуенс.
— Не. Обаче нещо става. ФБР и ЦРУ са създали смесена тактическа група, но те работят по неща от друга категория и все още не е необходимо да зная всичко.
— Вашите хора имаха ли пръст в нападението над „Пряко действие“?
— Не зная за какво говориш — отговори с набожен глас Мъри. „Откъде, по дяволите, научи това, Джими?“
— Така си и мислех — отговори Оуенс. „Проклети мерки за сигурност!“ — Дан, тук става въпрос за личната безопасност на…
Мъри вдигна ръце като човек, притиснат до стената.
— Зная, зная. И ти имаш право. Трябва да уведомим хората ви за това. Лично ще се обадя на директора.
Телефонът иззвъня. Беше за Оуенс.
— Да? — Командирът на Ц-13 слуша в продължение на минута, преди да затвори телефона. — Благодаря. Дан — въздъхна той, — сега оня определено е в континентална Европа. Използвал е кредитна карта, за да си купи билет за влак от Дюнкерк до Париж преди три часа.
— Накарахте ли французите да го приберат?
— Твърде късно е. Влакът е пристигнал преди двадесет минути. Сега е напълно изчезнал. Освен това нямаме за какво да го арестуваме, нали?
— И Уоткинс е бил предупреден.
— Освен ако това не е бил наистина грешен номер, в което се съмнявам, но опитай се да го докажеш в съд!
— Да. — Съдиите не признаваха никакви инстинкти освен своите.