Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Мъжът пристигна след четиридесет минути, като се извини, че е закъснял поради натовареното движение. Застана за миг, за да се възхити на лавиците с книги.
— Мирише, сякаш е горяла жица — отсъди след това той. — Късметлия сте, сър. Това често пъти води до пожар.
— Трудно ли ще бъде да се оправи?
— Предполагам, че ще се наложи да заменя инсталацията. Трябвало е да се направи преди години. Това старо помещение…е, службата за ремонт на електроинсталации е по-възрастна от мен, което значи, че е много стара — усмихна се той.
Кули го заведе до таблото е бушоните в задната стаичка и мъжът започна работа. Денис не желаеше да използва настолната си лампа и седна в полумрака, докато човекът работеше.
Електротехникът изключи външния главен прекъсвач и разгледа таблото с бушоните. На него все още стоеше оригиналният етикет за проведена инспекция и когато той почисти прахта, прочете датата: 1919 г. Мъжът удивен поклати глава. Почти седемдесет проклети години! Трябваше да размести някои неща, за да се добере до стената, и с изненада забеляза наскоро поставения гипс. Това място беше не по-лошо за започване от всяко друго. Не желаеше да разваля стената повече, отколкото трябва. Откърти гипса с длето и чук и видя жицата…
Стори му се, че тя не е която трябва. Имаше пластмасова изолация, а не онази гутаперча, използвана по времето на дядо му. Пък и не се намираше точно където трябва. Реши, че това е странно. Дръпна жицата и я измъкна леко.
— Мистър Кули? — извика той. Собственикът на книжарницата се появи след миг. — Знаете ли какво е това?
— По дяволите! — изруга детективът в стаята на горния етаж. — Мамицата му! — обърна се към колегата си шокиран. — Повикай подполковник Оуенс!
— Никога не съм виждал подобно нещо. — Откъсна единия край на жицата и я подаде. Електротехникът не разбираше защо Кули е така блед.
Кули също не разбираше, но знаеше какво е това. На края на кабела нямаше нищо, там просто спираше изолацията и не се виждаше медната сърцевина, която има всеки кабел за електроинсталация. В края на кабела се криеше чувствителен микрофон. Собственикът на книжарницата се успокои след миг, макар гласът му да стържеше.
— Нямам представа. Продължавайте.
— Да, сър. — Електротехникът започна отново да търси инсталацията.
Кули вече беше вдигнал телефона и набра един номер.
— Ало?
— Беатрис?
— Добро утро, мистър Денис. Как сте днес?
— Можеш ли да дойдеш в магазина днес предобед? Спешно е.
— Разбира се. — Тя живееше само на една пряка от станция „Холоуей роуд“ на метрото. Маршрутът „Пикадили лайн“ вървеше почти право към магазина. — Ще бъда там след петнадесет минути.
— Благодаря ти, Беатрис. Ти си съкровище — добави той, преди да затвори телефона, а мозъкът му вече работеше със свръхзвукова скорост. Нито в магазина, нито в дома му имаше нещо, което да го уличи в престъпление. Отново вдигна телефона, но се поколеба. Инструкциите за момент като този бяха да се обади на номер, който беше запомнил — но след като в книжарницата му имаше микрофон, то телефонът му…а и домашният му телефон… Кули сега се потеше, независимо от ниската температура. Наложи си да се отпусне. Никога не беше казвал нещо компрометиращо по телефона. Дали? Въпреки всичкия си опит и дисциплинираност Кули никога не се беше изправял лице в лице с опасност и започваше да изпада в паника. Необходима му беше максимална концентрация, за да може да обмисли действията си, като използва знанията и опита си от години. Кули си мислеше, че никога не се е отклонявал от тях. Нито веднъж. Сигурен беше в това. Когато спря да трепери, се чу звънецът.
Видя, че е Беатрис. Кули грабна палтото си.
— Ще се върнете ли по-късно?
— Не съм сигурен. Ще ти се обадя. — Излезе и остави жената да гледа озадачено след него.
Необходими бяха десет минути, за да бъде намерен Джеймс Оуенс, който беше заминал е колата си на юг от Лондон. Подполковникът даде незабавна заповед да бъде проследен Кули и арестуван, ако се окаже, че се опитва да напусне страната. Двама души вече наблюдаваха колата му и бяха готови да го проследят. Други двама бяха изпратени в книжарницата, но пристигнаха точно когато той излезе от нея и се намираха от другата страна на улицата. Един от тях изскочи от колата и го последва, като се надяваше, че той ще свие по улица „Бъркли“, за да отиде при пътническия си агент. Вместо това Кули се шмугна в станцията на метрото. Това изненада полицая и той влезе във входа откъм тази страна на улицата, по която вървеше. Поради тълпата пътници практически беше невъзможно за него да забележи дребния човек. След по-малко от минута офицерът беше сигурен, че жертвата му е хванала някой влак, до който той не е имал възможност да се добере. Кули се беше измъкнал.