Пътят на кралете (том I)

Ясна отговори:

— Ах, милият и твърде грижовен Далинар. След някоя и друга година ще ти се наложи да признаеш, че любимите ти племенници са пораснали.

— Ще ви приема за възрастни, когато започнете да се държите като такива — продиктува Далинар. — Ела бързо и ще ти набавим мъртво пропастно чудовище. Пази се.

Изчакаха отговор, но скъпоценният камък спря да мига. Предаването на Ясна свърши. Данлан премести далекосъобщителя и дъската, а Далинар поблагодари на писарите за помощта. Те се оттеглиха. Адолин като че ли искаше да остане, но Далинар го подкани да си върви.

Той отново погледна рисунката на пропастното чудовище. Не беше доволен. Какво получи от този разговор? Още завоалирани намеци? Какво толкова важно имаше в изследването на Ясна, та тя пренебрегваше заплахите за кралството?

Щом направеше изявлението за абдикацията, трябваше да съчини едно по-откровено писмо за Ясна, за да й разкрие причините за действията си. Може би това щеше да я върне.

Далинар се изуми за миг — даде си сметка, че вече е решил. По някое време след излизането от изкопа беше спрял да разсъждава дали да абдикира, а само кога да го направи. Това беше правилното решение. Болеше го от него, но беше сигурен. Човек понякога трябваше да прави неща, които не бяха приятни.

Стана заради разговора с Ясна, осъзна той. Разговора за баща й. Сега Далинар действаше като Гавилар към края. Това почти разтърси кралството. Е, Далинар трябваше да се спре, преди да стигне дотам. Може би това, което ставаше с него, беше някакво мозъчно заболяване, наследено от родителите им. То…

— Много си привързан към Ясна — обади се Навани.

Далинар се сепна и отмести поглед от изображението на чудовищата. Беше сметнал, че Навани е излязла с Адолин. А тя беше тук и го гледаше.

— Защо — попита Навани — толкова силно настояваш тя да се върне?

Далинар се обърна към нея и забеляза, че е отпратила двете си млади придружителки заедно с писарите. Сега двамата бяха сами.

— Навани. Това е непристойно.

— Ами. Ние сме едно семейство. А аз имам въпроси към теб.

Далинар се поколеба, после застана в средата на стаята. Навани беше до вратата. За щастие, придружителките й бяха оставили фоайето отворено, а оттатък имаше двама гвардейци. Положението не беше идеално, но доколкото Далинар виждаше гвардейците, а те виждаха него, разговорът му с Навани беше почти благоприличен.

— Далинар? Ще ми отговориш ли? Защо имаш такова доверие в дъщеря ми, когато почти всички други я ругаят?

— Смятам, че това отношение на хората към нея е препоръка.

— Тя е еретичка.

— Тя отказа да се присъедини към някое от светилищата, защото не вярва в проповядваното от тях. Вместо да прави привидни компромиси, тя беше честна и отказа да прави неща, в които не вярва. Намирам, че това означава чест.