Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Опасявам се, че не могат да се продават на чужденци.
— Но нали ми продаде един…
— Това беше преди близо седем години! — през смях отвърна Треш. — И не спираш да ме питаш!
— Нямаш представа колко пари взех за него. А ти всъщност ми го даде срещу нищо.
— Той беше Неверен — отговори Треш и вдигна рамене. — Не струваше съвсем нищо. Ти ме принуди да взема нещо в замяна, но ще ти призная, че трябваше да хвърля печалбата в реката. Не можех да приема пари за един Неверен.
— Е, предполагам, че не бива да се обиждам от това — рече Встим и се почеса по брадичката. — Но ако ти попадне друг, съобщи ми. Това беше най-добрият ми слуга. Все още съжалявам, че го продадох.
— Няма да забравя, приятелю. Но според мен не е вероятно да имаме друг като него. — Треш като че ли се поразсея. — Истината е, че се надявам никога да нямаме друг като него…
След размяната на стоките, двамата отново си стиснаха ръцете, а после Встим се поклони на фермера. Рисн опита да се поклони по същия начин и си спечели усмивки от Треш и неколцина от хората му, които бъбреха на своя приличен на шепот шински език.
Толкова дълго и скучно пътуване за такава кратка сделка. Но Встим беше прав; на изток тези пилета щяха да се продават за доста сфери.
— Какво научи? — попита майсторът, докато се връщаха към колата.
— Че шин са странни.
— Не — отвърна Встим, но гласът му не беше строг. Той никога не се показваше строг. — Те просто са различни, дете мое. Странни са хората, които действат безразсъдно. Треш и неговият род са всичко друго, но не и безразсъдни. Даже са малко прекалено стабилни. Външният свят се променя, а шин явно твърдо се решили да си останат същите. Опитах да им предложа фабриали, но те казаха, че не са им нужни. Или не са богоугодни. Или са прекалено свещени, та да ги ползват.
— Учителю, това са много различни неща.
— Да, но когато става дума за шин, често е трудно да се направи разликата. Както и да е, какво научи наистина?
— Че за тях скромността е това, което е самохвалството за хердазийците — отговори Рисн. — И двамата направо се престарахте да доказвате колко са непотребни стоките ви. Стори ми се странно, но допускам, че просто това е техният начин да се пазарят.
Встим се усмихна широко.
— А ти вече си по-умна от половината мъже, които съм водил тук. Слушай. Ето твоят урок. Никога не опитвай да измамиш шин. Бъди откровена, казвай им истината и освен това подценявай своите стоки. Направо ще те заобичат. И ще ти платят.
Рисн кимна. Стигнаха до колата и майсторът извади някакво особено гърненце.
— Ето. Вземи нож и иди да измъкнеш малко от тревата. Гледай да копаеш дълбоко и да извадиш повечко от почвата. Растенията не могат да живеят без нея.
— Защо да го правя? — попита тя и сбърчи нос, когато взе гърненцето.
— Така. Ще се научиш да се грижиш за това растение. Искам да го държиш у тебе, докато престанеш да го смяташ за странно.
— Ама защо?
— Защото така ще станеш по-добър търговец.
Тя се намръщи. Налагаше ли се учителят винаги да е толкова особен? Сигурно затова беше сред малцината тайлени, които успяваха да се спогодят добре с шин. Беше особняк като тях.
Рисн отиде да направи каквото й беше заръчано. Нямаше полза да се оплаква. Все пак първо взе чифт опърпани ръкавици и си нави ръкавите. Нямаше да си съсипе хубавата рокля заради някаква лигава, вторачена в стената малоумна трева. И това си е.
I-5
Аксис Събирачът
Аксис Събирачът изпъшка, както си лежеше по гръб, а черепът му се пръскаше от болки. Отвори очи и плъзна поглед по тялото си. Беше гол.
Проклятие, рече си той.
Е, най-добре да провери дали не е зле наранен. Пръстите на краката му сочеха към небето. Ноктите бяха тъмносини, което не беше рядкост за аимианец като него. Опита да ги разшава и за негово най-голямо удоволствие те помръднаха.
— Добре, това все пак е нещо — каза той и пак стовари глава на земята. Тя пльосна върху нещо меко, сигурно някакви изгнили отпадъци.
Да, точно така. Вече можеше и да го помирише — остро и противно. Съсредоточи се върху носа си и се нагоди така, че вече да не усеща вонята. Ах, така е много по-добре.
Ако можеше само да се отърве и от главоболието. Наистина ли трябва слънцето там горе да е толкова ослепително ярко? Затвори очи.
— Още си на моята уличка — обади се зад него груб глас. Точно този глас го събуди преди малко.
— Ще я освободя скоропостижно — обеща Аксис.
— Дължиш ми наем за едно преспиване.
— В уличката?
— В най-хубавата уличка в цял Каситор.
— А, значи в Каситор се намирам? Отлично.