Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Примигнах срещу тях.
-Спрете, спрете, и двамата или следващият ще се забие в един от двама ви. Кълна се в Господ, че ще ви застрелям.
Жан-Клод се надигна, кръв в червено измиваше устата му, брадичката, надолу по гърлото. Имаше толкова много кръв, накара ме да се боя да видя врата на Мика. Ноктите на Мика останаха на гърба на Жан-Клод. Можех да видя напрежението на всеки мускул, желаещ да забие ноктите още по-дълбоко.
-Нимир-Радж ме държи на място, ma petite. Не мога да помръдна.
-Мика, пусни го.
Мика не се помръдна и не можех да го виня, но... Насочих пистолета към главата му защото това бе единственият чист изстрел, който имах. Имах малък изблик на паника, че трябва да натисна спусъка, после спокойствието ме облада и застанах в кладенец от спокойствие, което придобивах когато убивах. Нямаше чувство там, нямаше почти нищо там.
-Аз... ще те... убия, Мика.
Гласът ми прозвуча толкова празен, колкото се и чувствах.
Мика обърна главата си бавно да погледне към мен. Кръв течеше от лявата страна на врата му, надолу по рамото му, гърдите му. Бе намокрен със собствената си кръв. Можех да видя още от нея да отива нагоре, плъзгаща се надолу, но не постоянно; кръвта излизаше заедно с пулса му. Мамка му.
-Пусни го, Мика, той е пронизал аортата ти.
Свалих оръжието и започнах да скъсявам разстоянието помежду ни.
Мика погледна към вампира, все още забил ноктите си в плътта на Жан-Клод.
-Ако аз умра, искам той да дойде с мен.
-Би било лесно за Нимир-Радж с твоята сила да излекува подобна малка рана. - каза Жан-Клод, все още притиснат към тялото на другия мъж, интимно.
Мика отдръпна ноктите си от гърба на Жан-Клод. Жан-Клод се придвижи достатъчно да освободи себе си от ръцете му. Видях Мика да се стяга секунда преди ръцете му да се придвижат с невероятна скорост, толкова бързо, толкова бързо. Гърлото на Жан-Клод дори не бе започнало да кърви, когато ръцете на Мика се бяха върнали от двете му страни. После кръвта се изля като фонтан от гърлото на Жан-Клод.
-Излекувай това. - каза Мика.
Бях оставена да седя там, гледайки и двамата да кървят до смърт. Мамка му.
51
Жан-Клод наполовина падна, наполовина се отдръпна от Мика. Кръв се плисна като червен дъжд докато той падна на четири, кашляйки, все едно се опитва да си почисти гърлото. Това накара кръвта да тече по-бързо.
Изкрещях, първо безгласно, после се опитах с нещо по-добре. Изкрещях.
-Ашър!
Мика вече бе обвит в черна козина, кости се пречупваха навън и навътре, мускули се придвижваха под розовеникавата плът. Той се превърна и се излекува, но Жан-Клод не можеше да се превърне.
Сграбчих ръката на Жан-Клод и в момента, в който го докоснах белезите помежду ни се запалиха. Давех се в собствената си кръв, удавях се. Силни ръце бяха впити в ръцете му, ръце като студен камък. Примигнах и открих лицето на Жан-Клод да блести като издълбан алабастар с бяла светлина отвътре. Кожата му блестеше зад изкашлялата кръв по долната част на лицето му, като рубини разпръснати по диаманти. Очите му бяха езера изпълнени с сапфирен пламък, ако огънят можеше да бъде студен, арктически студен. Вятър се разпръсна по тялото му от телата ни и бе студа на гроб, който затанцува между нас, обвивайки косата косите и лицата ни. Ние потърсихме тази студена сила навън, навън, да открие Ричард и както преди отговора дойде през кожата ни. Джейсън коленичи помежду ни. Нямах време да отбележа, че е излекуван. Той ни докосна и белега, който бе Ричард пламна през тялото му, топъл танц срещу нашата топлина. И знаех, че Мика коленичи зад мен, космат и с нокти. Почувствах го зад мен както почувствах и Джейсън, все едно бе свързан с нас.
Мика падна назад, крещейки.
-Неее!
Връзката бе прекъснаха и за секунда се разлюлях, все едно част от подкрепата ми я нямаше, после Натаниел бе там и светът отново бе солиден.
Той коленичи, свързан от плът, магия и кръв. Гледах плътта на гърлото на Жан-Клод да се възстановява, оформя, поправя, намества сама, докато плътта бе перфектна и бяла, съпроводена от изкашляната мокра кръв. Той се излекува толкова бързо, че кръвта нямаше време да изсъхне.
Подуших рози, не лек парфюм от сушени листа, но трик, разтапящ-в-устата, старомодни градински рози, все едно се удавях в облак от тяхната сладникавост. Бе като да си привлечен към мед, за който знаех, че е изпълнен с отрова.
Мед, медено кафяви очи. Спомних се бледия медно кафяв цвят на очите на Бела Морт. -Подушвате ли рози? - попитах.