Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Какво си ти? Шибан градинар? - опита да го обърне на смях и взе парфюма от ръцете ми, но вече беше късно.
Всички съмнения, които имах около гласа ѝ, изчезнаха. Вече знаех със сигурност, че тя е била в спалнята на Камерън - когато излязох от спалнята за гости и тръгнах към тайния асансьор, в коридора след нея усетих съвсем същата уникална миризма.
- Не, не съм градинар - отговорих. - Аз съм специален агент на ФБР, който разследва няколко убийства. Джанфранко, този, на когото сте нарекли кучето си... Откога излизате с него?
Двете с Камерън доловиха агресията в гласа ми и си дадоха сметка, че всичко се е променило.
- Какво общо има Джанфранко с всичко останало? - попита Ингрид.
- Отговорете на въпроса, мис Кол.
- Нямам спомен.
- Той ли ви показа тунела към къщата?
- Каква къща?
- На Камерън.
- В къщата ми няма никакъв тунел - намеси се Камерън.
Обърнах се към нея, изненадан от собствения си гняв – Додж беше неин съпруг и всичките ѝ приятели при разпитите твърдяха, че я е обожавал.
- Не ми казвайте, че няма тунел. Минавал съм по него.
- Е, и? Дори да има - прекъсна ме Ингрид, - никой не ми го е показвал.
- Джанфранко твърди, че ви го е показал. - Съчинявах, с надеждата да я стресна. Не се получи.
- Значи е лъжец - тросна се тя. Камерън се сепна, както заради информацията, така и заради гнева ми, но не и Ингрид - тя пристъпи до чертата и ме атакува.
- И му вярваш? - заговори. - Франко е твоят свидетел? Човек, който опипва застарели жени на плажа за десетарка и дребни? Всеки нормален адвокат ще го разкъса на парчета. А попита ли го за тревата, която продава, а? Или че името му не е Джанфранко и не е италианец? Коя жена би си помислила да я лиже тип, който се казва Абдул? Ти си го знаел, разбира се, иначе...
Погледна ме, докато се ядосвах на себе си - бях доловил, че в английския на Джанфранко има нещо от Истанбул, а не от Неапол, но не се бях замислил за това.
- О, виждам, че националността му ти е убягнала - добави Ингрид с усмивка.
- Тя е без значение. Не ме интересува кое е името на страната му.
- Мен ме интересува - отвърна тя. - Тук става дума за доверие. Можеш ли да имаш доверие на Джанфранко? Не. А ти залагаш на по-малко и от това.
- Адвокат ли сте, мис Кол?
- Не. Обаче чета много.
Нещо в начина, по който го каза, и движението на очите ѝ ме накара да си мисля за голи дъски и студена репетиционна зала. Реших да я бодна.
- Къде беше? В Ню Йорк? В Лос Анджелис?
- Кое къде да е било?
- Къде изучавахте актьорско майсторство?
Ингрид не реагира, но видях как я поглежда Камерън и разбрах, че съм улучил.
- Можеш да теоретизираш колкото искаш - отвърна тя, - обаче ако Абдул, Джанфранко, знае таен вход към къщата, казвам, че на снимката е той. Вероятно той е убил Додж.
- Няма логика - възразих. - Какъв е мотивът му?
- Какъв е моят?
- Мисля, че с Камерън имате интимни отношения. Мисля, че сте планирали всичко и сте го направили за пари.
Тя се засмя.
- С Камерън едва се познаваме. Срещали сме се случайно пет-шест пъти. Най-дълго сме прекарали заедно в кабинета на ветеринаря. Ако това са интимни отношения...
- Това може да се отнася за мис Ингрид Кол - казах веднага. - Само че не мисля, че вие сте Ингрид Кол.
- Ами тогава погледни паспорта ми! - отговори тя ядосано. - Това са пълни глупости! Боже! Разбира се, че съм Ингрид Кол.
- Не - възразих. - Мисля, че сте откраднали чужда самоличност. Мисля, че играете роля. Смятам, че както и да се казвате в действителност, с Камерън се познавате отдавна - може би сте отраснали заедно като деца. Заминали сте от родния си град, някъде в затънтената провинция, отишли сте в Ню Йорк. След това двете сте долетели в Бодрум с една-единствена цел - да убиете Додж. Това е тежко престъпление, така че дори и да избегнете инжекцията, и двете ще прекарате остатъка от дните си в затвора.
Ингрид се усмихна.
- Затънтена провинция? Това е смешно. Измисляш си. Както и всичко останало, нали?
- Ще видим. Още не съм приключил...
- Е, аз приключих. - Обърна се към Камерън. - Не знам за теб, но аз искам адвокат.
- Да, и аз имам нужда от правен съвет - отвърна Камерън; гледаше като сърна, втренчена във фарове. Грабна чантата си и се надигна.
- Не - възразих. - Имам още въпроси.
- Обвиняваш ли ни? - попита Ингрид.
Замълчах. Беше ясно, че не е лесно да я сплаши човек.