Аз съм пилигрим

-      Да. Знаете ли нещо повече за нея?

-      Беше периферен свидетел. Май не я и разпитахме. Дошли сте по това време, за да ме питате за нея ли? Защо?

-      Мисля, че с Камерън са се познавали. Мисля, че са се познавали от дълго време. Подозирам, че имат сексуални отношения.

Изгледа ме, с вилица, увиснала във въздуха пред устата ѝ.

-      Имате ли някакви доказателства, или просто ви се иска да е така?

-      Както с огледалата ли? - отвърнах рязко. - Има доказателства. Просто трябва да ги потвърдя.

-      Искате да ми кажете, че знае как да проникне в имението, че е заподозряна?

-      Казвам точно това. Но трябва да чуя гласа ѝ.

-      Гласа ѝ?

-      Ще ви обясня, когато знам със сигурност - отговорих. Не исках да започвам дълъг разговор около смъртта на Додж. Исках просто да я измъкна от кухнята и да взема нещата, които вече бях набелязал.

-      Можете ли да доведете двете жени в полицейското управление сутринта? - попитах. - Искам да чуя гласа на Ингрид, а след това да задам на нея и Камерън няколко въпроса.

Кумали не гореше от ентусиазъм.

-      Камерън даде обширни показания. Бих искала да знам повече, преди...

-      Аз пък искам да приключа с всичко това възможно най-бързо - прекъснах я. - И да замина от Турция веднага след това. С ваша помощ мисля, че ще мога да го направя.

Може би беше заради непреклонната настойчивост в гласа ми - или, по-вероятно, за да се отърве от мен, - но тя се съгласи.

-      Добре. Ще се обадя на Хайруниса утре сутринта, за да го уреди.

-      Не можете ли да ѝ се обадите сега? Моля! - Вече бях огледал кухнята. Мобилният ѝ телефон и дамската чанта не бяха там. Надявах се да са в друга стая.

-      Да ѝ се обадя у дома, така ли?

- Да.

-      Не. Ще ѝ се обадя утре, както вече казах.

-      Тогава ми дайте номера - възразих. - Аз ще говоря с нея.

Погледна ме - изнервена, - после въздъхна, стана и тръгна към дневната, за да вземе телефона си.

Задействах се бързо. Измяучих на котарака, който ме гледаше от един ъгъл. Получи се - малкият се засмя и погледна натам. Отидох зад него, взех първото нещо и го мушнах в джоба си, преди да ме види.

Когато се обърна към мен, вече бях при печката с гръб към него и не ме видя, когато взех и второто нещо. За да отвлека вниманието му, извадих мобилния си телефон, започнах да правя смешни физиономии и да го снимам.

Пак се разсмя и продължи да се смее, докато майка му влезе с телефон до ухото. Говореше на турски с Хайруниса. След малко прекъсна линията и ме погледна.

-      Ще им се обади в осем сутринта и ще им каже да дойдат в управлението в десет. Доволен ли сте?

- Благодаря ви.

-      А сега... може ли да продължим с вечерята си?

-      Разбира се - отговорих. - Не ме изпращайте. Ще изляза сам.

Поклоних се на момчето, обърнах се и тръгнах към изхода.

Навън свих вдясно, стигнах до първата по-голяма улица и хукнах. Спрях едва когато извадих късмета да видя свободно такси, движещо се от пристанището към града.