Аз съм пилигрим

Ингрид се обърна и - благодарение на разположението на столовете - видях двете в момента, в който погледите им се срещнаха.

Нито следа от емоция: помежду им не премина никакъв скрит знак. Гледаха се точно както очакваш да се гледат случайни познати. Ако играеха, наистина се справяха отлично - от друга страна, за един-два милиарда човек би вложил старание в изпълнението си, нали?

-      Здравей. - Камерън поздрави Ингрид и ѝ подаде ръка. - Не очаквах да те видя тук. Казаха ми, че мога да си взема паспорта.

-      И на мен - отговори Ингрид кисело и посочи с палец към Хайруниса. - Господин Уилсън, този тук, тъкмо се интересуваше дали си бисексуална.

-      О, така ли? - попита Камерън. - И ти какво му каза?

Дръпна стол изпод масата и седна. При нея също нямаше видимо безпокойство и нямаше как да не се възхитя на самообладанието ѝ.

-      Казах му, че си... обаче само с черни мацки. Щом ще се занимаваме с мъжки фантазии, викам си, по-добре да стигнем до края.

Камерън се засмя.

-      Убийството не е мъжка фантазия - отбелязах.

Обясних на Камерън, че разследвам убийство, разказах ѝ за фойерверките и изпращането на огледалата във Флоренция. През цялото време обаче опитвах да ги преценя, да си направя някакъв извод за истинските им взаимоотношения - бяха ли двойка, или просто две привлекателни жени, попаднали в Бодрум, като два кораба в нощта. Ингрид ли чух тогава, в спалнята? Коя е жената, която знаеше за тайния проход и - сигурен съм - беше накарала Додж да отиде до скалите и го бе бутнала?

-      Имам снимка на Додж и убиеца в библиотеката. Нужно ми е само лице - казах.

Двете ме гледаха, стъписани заради снимката. Не бяха чули такава клюка.

-      Твоя идея ли беше? Да проявиш огледалата? - попита Ингрид и долових промяна в атмосферата - може и да не харесваше дрехите ми, но способностите ми я впечатлиха.

-      Да - отговорих.

-      Невероятно нещо. - Тя поклати замислено глава.

Започнах да обяснявам колко трудно би било някой да проникне в имението незабелязано.

-      Трябва да има таен проход, така да се каже.

Но не продължих. Ингрид се наведе, взе евтината си чанта, сложена на масата, и каза:

-      Боли ме гърло. Трябва да взема нещо.

Докато опитваше да намери таблетките за гърло, чантата се изплъзна от ръцете ѝ и съдържанието ѝ се разпиля по масата и пода. С Камерън се наведохме, за да приберем червило, дребни монети, очукан фотоапарат и разни дреболии. Когато се надигнах, видях, че Ингрид събира нещата от масата и ги връща в чантата. Все още не беше прибрала стъклен флакон с изрисувано цвете отстрани.

-      Парфюм? - казах и го вдигнах.

-      Да - отговори тя. - Купих го на големия пазар в Истанбул. Някакъв тип ги смесва ръчно. Малко е силен - може да убие слон от петдесет крачки.

Усмихнах се, свалих капачката и пръснах на китката си.

-      Гардения - отбелязах.

Тя ме погледна и разбра, че нещо не е наред.