Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Така си и мислех - каза тя в тишината. - Не можеш да ни задържиш, нали? Тук нямаш юрисдикция. - Усмихна се.
Камерън вече вървеше към вратата. Ингрид грабна хапчетата за гърло и ги хвърли в чантата си. Метна я през рамо, обърна се и застана до мен. Почувствах се като хвърчило в буря - беше по-силно от мен.
- Мислиш се за много умен, обаче не знаеш нищо за мен или за Камерън, нито за всичко останало. Не си наясно и с половината на това, което става. Далече си. Луташ се и се хващаш за сламки, нищо повече. Мислиш, че имаш някакви улики. Ще ти цитирам нещо друго, което четох: „Наричаш улика това, с което разполагаш. А какво ще кажеш за нещата, които не си открил? Как наричаш тях?“
Беше мой ред да се усмихна.
- Добър цитат, хубаво четиво - казах. И тогава разбрах, че тя е убила жената в Ню Йорк и тя я е сложила във ваната с киселина.
- Цитатът е от една книга, озаглавена „Принципи на модерната следователска техника“, от човек на име Джуд Гарет - продължих. - Знам и откъде си взела тази книга. Взела си я от публична библиотека в Ню Йорк, с фалшива шофьорска книжка от Флорида. Занесла си я в стая 89 на хотел „Истсайд Ин“, където си била отседнала, и си я използвала като наръчник, за да убиеш някого. Как наричаш това? Става ли за улика?
Погледна ме с безизразно лице - бога ми, това беше връх на самообладанието от нейна страна. Мълчанието ѝ обаче ми подсказа, че съм разклатил света ѝ, разкъсал съм платното на нейното съвършено престъпление от горе до долу.
Завъртя се и излезе. Предположих, че след час Камерън ще е оборудвана с адвокати, ще плати на армия суперсъветници, но това нямаше да им помогне особено - аз разбрах какво са направили, всичко, още от деня, в който се сринаха Близнаците, до причината по ръцете на Додж да има охлузвания.
Обаче не обърнах внимание на думите ѝ, че не съм наясно и с половината на това, което се случва. Реших, че е самохвалство, евтин брътвеж. Само че я подцених. Трябваше да се заема с всяка сричка, трябваше да чуя и премисля всяка дума.
Вдигнах очи и погледнах Хайруниса. И тя ме гледаше искрено впечатлена.
- Уау! - каза.
Усмихнах се скромно.
- Благодаря.
- Не ти - каза тя. - Тя. Уау!
Трябваше да се съглася. Ингрид Кол - или както беше името ѝ - се бе справила брилянтно с разпита, много по-добре, отколкото очаквах. Но пък на камерата се беше записал достатъчно материал, за да получи присъда. Взех камерата и - нямаше как - се разсмях.
- Какво? - попита Хайруниса.
- Права си - отговорих. - Уау! Тя изсипа чантата си на пода нарочно, за да ни отвлече вниманието. Изключила е проклетата камера.
72.
Крачех по пристанището - с подбити крака и гладен, но и прекалено разтревожен, за да седна да се храня и почивам. Бяха минали три часа, откакто сложих батерията на телефона си и излязох от кабинета на Кумали, и вече бях обходил брега и стария град. Сега беше ред на пристанището.
На два пъти посягах да позвъня на Брадли - отчаяно исках да науча резултатите от изследванията на ДНК пробите, - но се овладявах навреме. По телефона му бях казал колко е спешно и бях наясно, че с Шепота са направили всичко възможно пробите да минат през лабораторията възможно най-бързо. Щеше да ми се обади в мига, в който резултатите са в ръцете му, но от това не ми ставаше по-леко - хайде, повтарях си непрекъснато. Хайде!
Стигнах до средата на редица сергии с морски дарове и няколко шумни бара, когато телефонът иззвъня. Обадих се, без дори да погледна дисплея.
- Бен?
- Имаме резултатите - отговори той. - Още няма подробности, само резюме, като за телефон, но мисля, че е важно да чуеш каквото имаме.
- Давай - отговорих с възможно по-спокоен глас.
- Малкият определено не е син на тази жена.
В отговор издишах - бях толкова напрегнат, че не си бях дал сметка, че сдържам дишането си. „Защо тогава Кумали го гледа като свой син?“ - запитах се.
- Но двамата индивиди са близко свързани - продължи Брадли. - Има вероятност 99,8 процента тя да е леля на момчето.
- Леля? - казах и повторих наум. „Негова леля?“
- А бащата? Могат ли да кажат нещо за бащата? - попитах.
- Да. Бащата на детето е брат на жената.
Значи, помислих си, Лейла Кумали отглежда детето на брат си. Почувствах прилив на възбуда - внезапна яснота, - но не казах нищо.
- За момента е само това - добави Брадли.
- Окей - отговорих спокойно и затворих.
Останах на място, изолирах се от шума на пиещите в баровете. Братът на Лейла Кумали има син и тя се грижи за него - съвършено потайно - като за свое собствено дете.