Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Разбрано — кимна Джек и се озърна. Двама от Рицарите бяха изостанали нагоре и встрани. Забеляза Роулинс под тях — младият Рицар се бе спуснал твърде стремително и смело. Джек придърпа въженцата и събра малко купола, увеличавайки скоростта си.

Миг по-късно Ласадей се изравни с него, под плющящия купол на парашута. Небето над тях се озари от нови взривове — битианците ги посрещаха.

— Някой да му види сметката на този кучи син — промърмори Ласадей.

— Аз изстрелях две от ракетите си. Ти нямаш ли самонасочващи се?

— Имам само една, синко, но и тя ще ни стигне. — Ласадей се отдалечи от него.

В слушалките се чу пукот, после гласът на Кевин:

— Дявол го взел, какво правите там тримата?

— Целим се във врага — отвърна мрачно Джек. Повика Роулинс, който продължаваше да е малко под тях и навярно виждаше по-добре вражеските линии: — Приготви се да събереш парашута. Открий огън веднага щом се приземиш. Не забравяй — след всеки изстрел гледай да смениш положението.

Бития беше красива. Имаше време само за тази мисъл, защото в следния мит самонасочващата се ракета на Ласадей полетя към вражеската батарея и хоризонтът изригна в пламъци, дим и метални късове. „Земя, въздух, огън и вода — помисли си Джек. — Елементите, от които е съставен животът — и смъртта.“ Разгъна дясната си ръкавица и пусна един лазерен откос срещу пехотата, която тичаше към тях. Презрамките на парашута се откачиха само на метър от земята, той скочи леко и веднага се претърколи.

Един по един и останалите тупнаха със сумтене на земята и се претъркулваха, за да намалят силата на сблъсъка. Абдул забрави, че костюмът усилва движенията му и се преметна твърде силно, а после тупна по гръб. Ласадей изтича при него и му помогна да стане. Кевин се спусна грациозно до Джек, но когато се обърнаха, двамата установиха, че са заобиколени от неколкостотин души пехота.

Така и не им дадоха възможност да се зарадват на превъзходството си. Без да си кажат дума, те опряха гърбове и вдигнаха напред ръкавици.

— Те не знаят с кого си имат работа — прошепна Джек.

— Оръжията им са огнестрелни, но едва ли са бронебойни.

— Избери си цел!

Джек усети, че челото му е мокро от пот. Наведе глава и го избърса от стъклото. Мерникът се замъгли, но пък поне можеше да вижда. Пехотата продължаваше да се приближава.

— Май са решили да ни пленяват — подметна Джек.

— Включи на пълна мощност! — нареди Кевин.

— СЕГА! — и двамата извикаха едновременно и откриха стрелба. Ослепителни лазерни лъчи разцепиха въздуха, докато двамата се въртяха леко настрани, в прецизен танц на смъртта. Битианците рухваха един след друг, превръщаха се в окървавена и димяща купчина. Двамата Рицари прекрачиха първата редица избити и се събраха с разпилените си спътници.

— Така — обяви мрачно Кевин. — Стига сме си играли. Включете реактивните двигатели. Искам да ги погнете, преди да са осъзнали какво става.