Сенките

ТРЯБВАШЕ ДА ПЛАНИРА ВСИЧКО.

Докато приемаше физическите си очертания на паркинга зад ресторанта, Ай Ем знаеше, че го чака работа. Погледна си часовника - разполагаше с около дванайсет часа, за да уреди

всичко, преди двамата с Трез да заминат. Билети щеше да купи онлайн. Резервоарът на джипа вече беше пълен. Банките и адвокатите отваряха в девет часа, но той бе държал всичко на тези два фронта в ред, така че процедурите по прехвърлянето нямаше да отнемат дълго.

Хекс можеше да поеме „сЕнКи“ и „Желязната маска“, ако искаше. Ако ли не, щяха да ги оставят на Големия Роб и Мълчаливия Тим. Двете копелета бездруго си бяха заслужили да станат партньори само с труда си. А „Сал“?

Е, ресторантът щеше да отиде при главния му готвач, Антонио ди Сенца. Той се справяше страхотно, биваше го и с клиентите, и в кухнята. И щеше да постъпи както трябва с останалите от персонала.

За всичко това щяха да се погрижат адвокатите. Поне бе проявил достатъчно съобразителност, че да накара Трез да му даде пълномощно още преди години, така че сега можеше да свърши всичко, без да го занимава.

А що се отнасяше до самия Трез?

Той беше потънал в сън - съобщението от Фриц бе дошло едва преди десетина минути. Планът бе да го остави да си почине възможно най-дълго. А после да му съобщи, че поемат на околосветско пътешествие.

Ако се съдеше по състоянието му в спалнята, надали щеше да се възпротиви особено. Толкова не беше на себе си, че Ай Ем би могъл да му направи операция на сърцето, без да се налага да го включи на машина за изкуствено кръвообращение.

Много скоро ефектът от изтощението и шока щеше да отмине и тогава нещата щяха да загрубеят. Щяха да прекосят този вододел, когато стигнеха до него - сега най-важното бе да уреди махането им от Колдуел. След това - да накара Трез да се размърда. И на трето място - да потънат вдън земя.

Що се отнасяше до краля и братята, щеше да се сбогува с тях, като изпрати съобщение и остави телефона след себе си. Сенките можеха да четат мисли, когато ситуацията го налагаше. Ако не оставеше никакви следи и никакъв начин да се свържат с него, когато Рот кажеше на С’Екс и АнсЛай, или на когото и да било от с’хийб, че не знае къде са и не им е помогнал да избягат, това щеше да бъде неоспоримата истина.

По този начин Братството и всички вампири щяха да бъдат в безопасност.

Пое през паркинга, подминавайки колите на онези, с които работеше през последните две години. Въпреки че бяха човеци, те щяха да му липсват... макар и не защото между тях се беше зародила някаква дълбока връзка. Беше по-скоро защото тази част от живота му беше харесвала. Готвенето, стресът наужким, изискванията на работата. В сравнение с онова, което наистина тежеше върху плещите му, всичко това бе приятно развлечение, като да отидеш на кино, когато имаш нужда от почивка. Пък и ако нещо се объркаше тук, в ресторанта, винаги можеше да го оправи.