Сенките

- Ако си спомням правилно, едва ли би могъл да твърдиш, че съм се възползвала от теб. А го караш да звучи точно така. - Тя се приведе напред. - Прекрасно си спомням как звучеше гласът ти в ухото ми, докато изричаше моето име.

Ай Ем потръпна. Примига няколко пъти. А после също се наведе към нея.

- Ала то не беше твоето име, нали така? Доколкото знаех, аз бях с една прислужница, не с наследницата на шибания трон!

- Ти беше с мен! - Тя се удари по гърдите. - Аз съм тази, с която беше!

- Глупости! Нима смяташ, че щях да постъпя по същия начин, ако знаех коя си наистина? Или си толкова егоистична и арогантна, Ваше Сияйно Височество, че дори за миг не можеш да схванеш, нито пък те е грижа, че ще има последици, когато лъжеш за самоличността си и изгубиш девствеността си с грешния брат!

- Нямах намерение да стигнем дотам!

- Тук вече ти вярвам - мрачно отвърна той.

- Ай Ем...

- Не. - Той вдигна отбранително ръце. - Просто... недей. Няма да го обсъждаме отново. Нямам нито време, нито желание.

- Щях да ти кажа. Знам, че те поставих в ужасно положение...

- Брат ми току-що изгуби своята шелан - изплющя гласът му. - Това е проблем. Тя умря пред очите му и той прекара по-голямата част от деня и доста от нощта, подготвяйки тялото й за шибаната погребална клада, след което гледа как пламъците я поглъщат, докато от нея не остана нищо, освен пепел върху студената земя. Това е истинско. Но почакай, веселбата все още не е свършила! Като капак на всичко, току-що научих, че онази кучка, майка ти, е готова да нападне единствените, които някога са се опитали да се погрижат за мен и Трез, ако той не й бъде доставен като шибан колет до вратата утре в полунощ. И всичко това, за да бъде удостоен със съмнителната чест да бъде обвързан с такава като теб. - Катра ахна, а той процеди: - Така че фактът, че правих секс с теб, е последното, което ми е на главата в момента. Ти просто не си особено важна, принцесо.

Нямаше да заплаче.

Нямаше.

Въпреки жестоката болка в гърдите й, нямаше да рухне пред него. Тя им бе докарала всичко това... и освен личните й проблеми, по всичко личеше, че опасност бе надвиснала над цялата й раса.

- Исках да живея - чу се да казва дрезгаво. - Като никога, исках да живея. И нямаше да получа втори шанс. Ти... ти бе единствената възможност, която щях да имам, и тази вечер възнамерявах да ти кажа истината. Знаех, че не е честно. Толкова съжалявам.

След това му обърна гръб, отиде до терасата и отвори вратата.

- Може ли вече да се присъединя към влюбените гълъбчета? - измърмори С’Екс.

- Знаеше ли, че майка ми е обявила война на Рот, син на Рот? Заради Помазания и нашето обвързване?

Палачът застина, единствено черните му одежди се развяваха на вятъра. Срещна очите й и поклати мрачно глава: