Сенките

- Те няма да ви предадат брат ми - заяви, а после погледна към принцесата. - Освен това разполагат с подкрепата на симпатите. С каквото и да ги заплашвате, каквото и да правите, каквато и груба сила да се опитвате да използвате, Рот и братята няма да ви го дадат.

- Говориш така, сякаш аз го искам. - Гласът й одрезгавя. -Не го искам. Няма да приема никой мъж нито в тялото, нито в сърцето си.

Ай Ем сви рамене.

- Би било страшно поетично. Стига да не беше доказала каква невероятна лъжкиня си.

Болката, лумнала в очите й, бе нещо, върху което отказваше да се замисли. По дяволите, като нищо просто бе разочарована, че са я разкрили.

Боже, ако се бе обвързала с брат му, дали щеше да очаква това между тях да продължи...

„Престани. Достатъчно!“, заповяда той на мозъка си. Като се имаше предвид заради колко неща можеше да се тормози с основание, определено не биваше да добавя и въображаеми сценарии към списъка.

- Откъде научи? - попита С’Екс. - За войната?

Ай Ем го погледна.

- Някой се е обадил в къщата за аудиенции. Някой, който не се е представил, от номер, който не може да бъде проследен. И тъй като никой друг в Колдуел не знае за ситуацията на брат ми със с’хийб, нито за траура на кралицата, обаждането няма как да не е истинско. Имало е твърде много вътрешна информация, а що се отнася до това, откъде са намерили номера? Той не е никаква тайна.

Интересно, че за него бяха „те“.

Да, започваше да се чувства вампир, а не сянка, въпреки ДНК-то си. Разбира се, Рот и Братството бяха предложили на тях с брат му храна, подслон, приятелство, лоялност. При с’хийб имаше единствено цял куп изисквания и ограничения.

- Когато се върнеш там - заяви Ай Ем, - можеш да им съобщиш, че с брат ми вече не живеем при вампирите и че Рот и братята нямат представа къде сме отишли. Ще се махнем от тук и никой от вас... - той хвърли свиреп поглед на принцесата -няма да може да ни намери.

Още един плюс на истината за това, коя бе всъщност. Единственото, заради което идеята да се махне от тук би му причинила болка, единствената връзка, която би могъл да има тук, вече не съществуваше. Да се махне от Колдуел, от Съединените щати и никога повече да не се върне, като нищо щеше да му подейства отлично.

Разполагаха с достатъчно пари, за да живеят цял век, без да им се налага да заработят дори още един цент. И въпреки че щеше да е тъжно да се раздели с краля и Братството, и всички в имението, ако по този начин щеше да предотврати избухването на война, беше готов да ги напусне.

Двамата с Трез щяха да си тръгнат от тук.

Завинаги.