Пръстът, който те сочи [bg]
- Автор: Пирс Йен
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-049-2
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пръстът, който те сочи [bg]». Краткое содержание книги:
Прецизно проучен и брилянтно измислен… внушителен труд. Sunday Telegraph
„Който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“ (Матей, глава 10, стих 37). Колко често съм чел тези думи, без да осъзнавам бремето, което налагат на целия човешки род, тъй като дотогава не бях обичал нито мъж, нито жена.
Урокът ми бе бърз и суров и аз се опълчих срещу него. Молих Всемогъщия да не е така, слугата ми да е сбъркал, да е умрял друг, а не Матю.
Знаех колко е жестоко желанието ми друг да страда вместо мен, друг баща да потъне в скръб. Нашият Бог е приел Своя кръст, но и Той се е молил бремето да бъде снето от Него, така че и аз се молих.
И Бог ми отвърна, че прекомерно съм обичал това момче, припомни ми нощите, когато той бе спал в постелята ми, а аз лежах без сън, вслушан в дишането му и изпълнен с копнеж просто да протегна ръка и да го докосна.
Припомних си как се молих за избавление от желанията си и как жадувах те да се изпълнят.
Това бе моето наказание и то бе напълно заслужено. Мислех си, че ще умра от непоносимата болка и никога няма да се съвзема от тази загуба.
Гневът в сърцето ми гореше студен и яростен, защото знаех, че Марко да Кола бе съблазнил моето момче и го бе отвърнал от мен, дотолкова бе успял да му помъти ума, че то не бе забелязало извадения кинжал.
Молих Бог да ми каже думите, изречени към Давид: „Аз ще предам твоя враг в ръцете ти, и ще сториш с него, каквото ти е угодно“ (Царства, първа книга, глава 24, стих 5). И се заклех, че свирепата жестокост на Да Кола ще се превърне в негова гибел.
Писано е: „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка“ (Битие, глава 9, стих 6).
Благодарен съм, че не допускам никой човек да съзре чувствата ми и че винаги съм притежавал дълбоко съзнание за дълг, защото то единствено ме застави да се съвзема и отново да се посветя на целта си. И тъй, молих се, а после отново се принудих да се заловя със задачата си; никога не ми е било по-трудно, защото неизменно поддържах обичайното си поведение, наричано от околните студенина, докато нещастното ми сърце кървеше от скръб. Нищо повече няма да добавя към това, защото не става за чужди уши. Но ще кажа, че от този час нататък имах само едно намерение, една цел и едно желание и те оставаха с мен и в съня ми, и във всяка минута на бодърстване.
Матю бе отрекъл, че е заподозрян от Кола в Нидерландия; ако беше така, момчето ми със сигурност би загинало, преди да е стъпило на английска земя. Следователно Кола бе открил нещо тук, в Лондон, и затова с увереност може да се твърди, че до него са стигнали думите ми пред господин Бенет как Матю е единственият, посветен в моите подозрения. Би трябвало да съм наясно, че не съществува такова създание на света като дискретен придворен и че нито една жива душа в Уайтхол не умее да пази тайна. Затова реших да не държа повече в течение господин Бенет за своите успехи. Не само не исках непредпазливо бъбрене да предупреди Кола, стремежът ми бе да опазя собствения си живот и знаех, че след като италианецът безжалостно бе пролял кръвта на моето момче заради малкото, което знаеше, с всичка сила би предприел сходно покушение и срещу мен.
И все пак ни най-малко не се учудих, като чух, че в Оксфорд е пристигнал млад и учен джентълмен и изразил намерение да остане сред нас за известно време.
Ала пък какво бе удивлението ми, когато веднага с пристигането си той установи контакт със семейство Блънди.
Осма глава
Тук следва да направя пауза и да разкажа за семейство Блънди, тъй като не бива да се вярва на нищо в ръкописа на Кола и е напълно очевидно, че писанията на Престкот са пълни с нелепости и недомислици. Престкот изпитваше странно влечение към младата Блънди и си бе наумил, че тя му желае злото, макар и да не се наемам да съдя как би могла да му навреди. А и нямаше необходимост от такова нещо. Престкот сам се стараеше да си причинява толкова ядове, та не изникваше нужда друг да му съдейства.
Знаех за репутацията на Едмънд Блънди като агитатор в армията и бях чул, че е умрял; наясно бях, разбира се, че съпругата му се бе заселила в Оксфорд заедно с дъщеря им. Известно време ги следях чрез съгледвачите си, но общо взето не ги закачах: ако съблюдаваха закона, не виждах причина да ги преследвам, при все че бяха отявлени еретички. Надявам се, дадох да се разбере недвусмислено, че моя грижа бе въдворяването на ред в обществото и малко ме вълнуваха дрънканиците на сектантите, стига да пазеха външно приличие. Знам, че мнозина (и към някои от тях като господин Лок например храня голямо уважение по други въпроси) се придържат към доктрината на търпимост по отношение на вероизповедание, но аз решително не съм съгласен с нея, ако това означава почитане на Бог извън рамките на Установената църква. Единната вяра е също толкова важна за оцеляването на една държава, колкото и общата цел на управлението ѝ, тъй като да отричаш Църквата, означава в крайна сметка да отричаш и светската власт. По тази причина поддържам добродетелна умереност, каквато препоръчва англиканската вяра, като балансира между пищната показност на Рим и мизерните пуритански сборища.