Пръстът, който те сочи [bg]

Господин Бенет бе далеч по-невзрачен човек, лишен от подобен гений, всичката му значимост би могла да се побере на нокътя на кутрето на Кромуел. Ала пък каква помпозност бе придобил. Анфиладата на приемните се бе разраснала до истински испански пропорции, а раболепието на слугите нямаше граници, така че на човек му бе трудно да потисне известно отвращение. Пътят от входа до покоите му ми отне не по-малко от четвърт час. Дори достъпът до крал Луи в цялото му сегашно великолепие надали е толкова затруднен, колкото до господин Бенет тогава.

Всичко у него бе театралничене; бе толкова типичен англичанин в разговор, колкото същински испанец в маниерите си. Прямотата му граничеше чак с грубост и през цялото време, докато бях при него, ме държа прав.

— Какво си позволявате вие, доктор Уолис? — викна той и размаха насреща ми лист хартия, но толкова отдалеч, че не можах нищо да разчета. — Да не полудяхте, че престъпвате преките ми заповеди?

Казах, че не разбирам въпроса му.

— Получих писмо с тежки думи в него — изръмжа той, дишайки тежко, та да мога едновременно да почувствам, да видя и да чуя гнева му — от силно възмутения испански посланик. Вярно ли е, че вчера сте си позволили да го наставлявате за мира в християнския свят и да го поучавате как страната му трябва да води външната си политика?

— Категорично не е вярно — отвърнах и в този момент любопитството ми превъзхождаше тревогата от очевидното недоволство на моя покровител. Познавах господин Бенет достатъчно добре, за да знам, че той много рядко изпускаше нервите си, твърдо убеден, че подобни демонстрации са неуместни за един джентълмен. Не прибягваше към фалшиви пристъпи на ярост, за да внуши благоговеен страх у подчинените си, и стигнах до извода, че в този случай той е напълно искрен и сериозно разгневен. Това, разбира се, застрашаваше положението ми, а аз не можех да си позволя да се лиша от покровителството му. Но пък разговорът ни ставаше все по-интересен, защото не можех да проумея причината да се ядосва толкова.

— Как ще обясните тогава нанесеното му оскърбление? — продължи той.

— Честна дума, не знам в какво се състои това оскърбление. Снощи водих разговор — както ми се стори, съвсем приятен — със сеньор Де Моледи и се разделихме с уверения във взаимната си почит. Може би съм го подразнил с отказа си от тлъст подкуп. Сигурен съм, че отклоних предложението много тактично. Може ли да узная какво се твърди в оплакването му?