Пръстът, който те сочи [bg]

— Бих предпочел с думи да внушавам на хората необходимостта от добро поведение — парирах го. — Но те, за мое удивление, са глухи към разумните убеждения.

— Пазете се с преследването си да не ги тласнете към неразумни постъпки, каквито не биха си позволили при други обстоятелства. Знаете ли, такава опасност също е налице.

— В нормалния случай щях да се съглася с вас. Но ви разказах за господин Кола и вие приехте, че подозренията ми са съвършено основателни. Самият аз получих немалко рани, доказващи колко опасен е този човек.

Бойл изрази съжаление по повод смъртта на Матю и изрече утешителни думи, беше изключително великодушен човек и рискува да бъде смъмрен, като каза, че е наясно колко голяма загуба съм понесъл. Бях му благодарен, но не можех да допусна проповядването му на християнско смирение да ме отклони от пътя ми.

— Ще преследвате този човек докрай, а не сте категорично убеден, че той е убил вашия слуга.

— Матю го следеше отблизо, той е дошъл тук да извърши престъпление и е известен убиец. Прав сте, нямам категорично доказателство, защото не видях с очите си да го извършва, нито пък друг е станал свидетел. Но съм сигурен, че не можете да ми докажете неопровержимо неговата непричастност.

— Може и така да е — отвърна Бойл, — но аз на ваше място никого не бих обвинил, докато нямам някаква сигурност. Внимавайте, докторе. Погрижете се гневът ви да не замъглява зрението ви и да ви принизи до неговото ниво. „Окото ми лежи на моята душа“, казва се в Плачът на Еремия. Внимавайте при вас да не стане обратното.

Той се изправи да си върви.

— Ако вие не желаете да ми помогнете, надявам се поне да не възразите, че ще се обърна към господин Лоуър — изрекох, разгневен от високомерието, с което той се отдръпна от толкова важно дело.

— Това е между него и вас, макар че той държи на приятелите си и е склонен да се засяга, ако някой им нанесе обида. Съмнявам се, че ще ви помогне да узнаете каквото желаете, тъй като изпитва голямо благоразположение към италианеца и се гордее с умението си да познава хората.

И така, предупреден, на следващия ден поканих лекаря при себе си. Хранех известна симпатия към Лоуър. Придаваше си лекомислен и безгрижен вид, но дори и не тъй проницателен човек като мен би забелязал поглъщащата го жажда за слава и успех. Знаех, че няма вечно да се задоволява да седи в Оксфорд, да реже животни и да бъде помощник на Бойл. Копнееше за признание на труда си и за място сред видните експерименталисти. Не по-зле отколкото на всеки друг му бе известно, че ще му е нужен шанс и много добри приятели, за да си създаде име в Лондон. Това бе слабото му място и удобно оръжие за мен.

Повиках го под предлог, че ми е нужен съвет за здравето ми. А и тогава, както и днес, си бях в цветущо здраве, ако не броим отслабването на зрението ми. Въпреки това се престорих, че ме боли ръката, и се подложих на преглед. Той беше добър лекар и вместо, както биха сторили много самохвалковци, да се впусне във високопарни разяснения, да измисля сложна диагноза и да предписва скъпоструващо и безсмислено лечение, призна, че е напълно объркан и му изглеждам съвършено здрав. Посъветва ме да дам покой на ръката си — достатъчно евтино средство, но което не можех да си позволя, дори да имаше необходимост от него.