Пръстът, който те сочи [bg]

Бенет слушаше моя разказ отначало нетърпеливо и с раздразнение, но лицето му взе да става все по-мрачно. Когато завърших, той се изправи и няколко дълги минути гледа през прозореца на неголемия кабинет, където обикновено вършеше делата си.

Накрая се обърна към мен и по лицето му прочетох, че гневът му се е уталожил. Ала това не ме избави от по-нататъшни порицания.

— Усърдието ви в служба на Негово Величество е похвално — каза той. — Не се съмнявам, че сте действали от най-добри подбуди и че грижата ви е била безопасността на държавата. Вие сте един отличен слуга на родината.

— Благодаря ви.

— Но в тази работа сте извършили сериозна грешка. Вероятно ви е известно, че в дипломацията нещата стоят различно от това как изглеждат и онова, което човек си представя за здравомислие, се явява неговата противоположност. Ние не можем да воюваме. С кого да се сражаваме? С испанците? С французите? С холандците? С всички поотделно или в съюз? И с какво да плащаме на армията? Трохите, които отделя парламентът, едва стигат за издръжката на краля. Сигурно ви е известно, че съм неравнодушен към испанците, а французите смятам за най-големите ни врагове. И все пак не бих се противил на съюз с тях, както и не бих се заел да поддържам пакт против тях. В близките години трябва да следваме много деликатен курс между тези две скали. И да не допускаме нищо, което би тласнало краля в обятията на едната или на другата страна.

— Но на вас също така ви е известно — обадих се аз, — че агентите на Испания в страната ни се умножиха и щедро раздават злато, за да си купят поддръжници.

— Да, то се знае, те са тук. Също както са тук французите и холандците. И какво от това? Докато всички харчат с еднакво въодушевление и никой не печели преднина, няма вреда в това. Вашите съображения сами по себе си — моля, не го приемайте в лошия смисъл — също не причиняват особена щета. Но ако подозренията ви станат известни, позициите на французите силно ще укрепнат. Младият Луи разполага с дълбоки ракли с пари. Негово Величество бездруго е силно изкушен от него, макар че това ще е нещастие за страната. Нашето задължение е да сторим всичко възможно да не бъде нарушено равновесието, създадено от тези, мислещи за благото на държавата. Кажете сега, известно ли е на друг за вашите съмнения?

— На никого — отвърнах. — Аз съм единственият, който е наясно за всичко отначало докрай. Слугата ми Матю, естествено, има някаква представа, но той е разумен младеж, а и не знае всичко.

— И къде е той?

— Вече се върна в Англия. Но няма защо да се опасявате. Изцяло е под мой контрол.

— Добре. Поговорете с него и се погрижете да разбере колко е важно да мълчи.

— Ще го сторя — отвърнах, — но пак повтарям, доколкото аз схващам, нещата са много сериозни. С одобрението на испанската корона или без него, този човек пристига в страната ни и вярвам, че представлява голяма опасност за нас. Как да постъпя? Надали мислите, че трябва да го оставим да си разиграва коня.