Пръстът, който те сочи [bg]

— Ами старата?

— Срещал съм тази жена само веднъж или два пъти и с нищо не ми направи впечатление. Събрала е достатъчно пари за перачница и работи до изнемога за прехраната си. Според мен единствената ѝ грижа е да спечели достатъчно за зестра на дъщеря си. Същото е в ума и на самата Сара. Узнах това-онова за някогашните подвизи на старата Блънди в хода на моите проучвания, но мисля, че тя се е излекувала от безумията на разкола, както стана и с цялата ни страна.

Не приех напълно на доверие думите на господин Уд, тъй като се съмнявах в способностите му да тълкува хората, но разказът му ме успокои и аз се обърнах към по-интересни източници на сведения. От време на време получавах донесения, че дъщерята е ходила в Абингдън, или в Банбъри, или в Бърфорд; че хора със съмнителна лоялност — като онзи ирландски маг, когото споменах по-рано, — посещават понякога малката им къща. И все пак не се тревожех особено. Изглеждаха решени да изоставят някогашното си желание да променят Англия по свой образ и подобие и като че ги удовлетворяваше да вложат усилията си в печелене на толкова пари, колкото им позволяваха произходът и възможностите. Нямах възражения срещу такава похвална цел и не им обръщах особено внимание, докато Марко да Кола със самото си пристигане не се отправи в колибата им под предлог да лекува старицата от нараняването ѝ.

То се знае, много щателно прочетох неговия разказ за този случай и майсторството, с което се представя за невинен и милосърден човек, едва ли не предизвика възхищение у мен. Както виждам, методът му се заключава в това във всичко да влага по малко истина, но после да я покрива с пласт след пласт лъжи. Трудно е да се предположи, че някой ще си даде толкова труд, за да създаде подобна привидност, и ако не знаех как стоят нещата в действителност, възможно е и сам да бих се хванал на неговите уверения в искреност и великодушие.

Но погледнете на разказа му отстрани, като имате повече сведения от онези, които е готов да предостави господин Кола. Свой човек в кръга на радикалите в Нидерландия, той пристига в Оксфорд и за броени часове осъществява запознанство със семейство, повече свързано с такива от всяко друго в кралството. Без оглед на това, че изобщо не са му равни, ги посещава по три-четири пъти на ден и проявява повече внимание, отколкото който и да е лекар към най-богатия си пациент. Нито един здравомислещ човек не постъпва така и трябва да се отдаде дължимото на таланта на господин Кола, тъй като докато четеш, подобно нелепо и неправдоподобно поведение ти изглежда съвършено приемливо.

Щом господин Бойл ме уведоми, че Кола също така е проникнал в кръга на философите от кафенето на Главната улица, разбрах, че най-сетне ми се е представила възможност да науча повече за мислите и движенията на италианеца.

— Надявам се да не възразявате, че го взех под крилото си — каза ми Бойл, след като ми съобщи за пристигането на Кола, — но вашият разказ беше твърде любопитен и когато италианецът се появи в кафенето, не можах да устоя и реших лично да се запозная с него. Трябва да ви заявя, че напълно грешите относно него.