Пръстът, който те сочи [bg]

— Какви долни постъпки?

— Отнася се до престоя на Кола в Падуа. Математик, с когото си пиша, спомена за един случай. Кореспондентът ми е известен на господин Олденбърг от нашето Дружество и аз също мога да гарантирам за неговата добросъвестност. Писа ми, че се стигнало до дуел. Някой провеждал опити с кръв и разказал за тях на Кола. Кола си присвоил заслугите. Когато настояли да признае чие е първенството, той поискал удовлетворение. За щастие властите осуетили дуела.

— Случват се подобни недоразумения — промълви замислено Лоуър.

— Да, случват се — съгласих се с готовност. — И нищо чудно правдата да е била на страната на вашия приятел. А след като е ваш приятел, уверен съм, че нещата стоят точно така. Ала има хора жадни за слава. Радвам се, че философията обикновено е избавена от подобни мошеничества; би било непоносимо да се подозираме един друг и да следим за думите си, та да не ни откраднат полагащия се по право успех. Впрочем, веднъж щом откритието бъде извършено, какво значение има на кого ще го припишат? Трудим се не заради земна слава, а в името на Бог, а на Него истината винаги му е известна. Защо тогава да ни вълнуват разни слухове?

Лоуър кимна така решително, че ми стана ясно — бях успял да го накарам да бъде нащрек.

— При това — продължих — едва ли би се намерил човек дотолкова безразсъден, че да влезе в спор с Бойл, тъй като неговата дума винаги ще надделее над твърденията на противника му. Уязвим е само онзи, чиято репутация още не е утвърдена. Така че не виждам тук нещо притеснително, та макар Кола действително да е такъв, какъвто го описва моят кореспондент.

Действах от благородни подбуди, макар и да прибягнах към измама. Не можех да споделя с Лоуър истинските си опасения, но беше извънредно важно Кола да не е в състояние да гради безпрепятствено коварните си замисли, като злоупотребява с доверието на Лоуър. „Който се предпази, той ще спаси живота си“ (Езекиил, глава 33, стих 5). Като подтикнах Лоуър да се усъмни в честността на Кола, дадох му възможност да разобличи двуличието на италианеца в това, в което то действително се изразяваше. Убедих го да не споменава за този разговор, защото, обосновах се, ако сведенията са верни, то нищо добро няма да излезе от това, а ако са лъжливи, само ще разпалят ненужна вражда. Той си тръгна много по-сериозен и по-малко доверчив, отколкото дойде, но и това си имаше своите плюсове. Уви, не успя да се овладее и за малко не подплаши Кола. Лоуър беше откровен човек и не умееше да се прикрива, а от ръкописа на Кола ясно е видно как съмненията и тревогите му са си пробили път на повърхността под формата на рязкост и гняв.