Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Той прави всичко възможно да се коригира:
— Аз не съм идиот.
— Не съм си го и помисляла — отговаря тя и се усмихва.
Усмивката го стопля и разтапя от удоволствие духовната му сестра, която се приближава до сияещото момиче, ляга по гръб и вирва четирите си лапи.
Когато момичето повдига въпросително вежди и поглежда встрани от Къртис, той се обръща назад. Поли ги е последвала по стълбите и сега стои на вратата. Тя изглежда не толкова застрашително като бодигард, колкото симпатична и божествено красива, макар и скрила пистолет в чантата. Очите й са станали кристално сини и ако се съди по трескавия поглед, с който сканира интериора на караваната, а после се спира и върху момичето, прекараните години в Холивуд явно са я вдъхновили в момента да се държи хладнокръвно и дори сурово.
На стената на дневната, която се намира срещу леглото на момичето, има прозорец. Някакво движение в него кара Къртис и Поли да обърнат глави натам. Кас е намерила нещо за опора, може би е обърнала кофа за боклук или маса за пикници, и също като сестра си сега изглежда непоклатима като Клинт Ийстууд в някой от уестърните или екшъните с него.
— Уха — възкликва момичето тихо и оставя настрани дневника си. После се обръща отново към Къртис: — Ти с амазонки ли се движиш?
— Само с две.
— Кой си ти?
Тъй като вижда как момичето сияе през погледа на многократно по-чувствителното куче и понеже знае какво означава това сияние, той решава, че трябва да бъде максимално откровен с нея, както с близначките:
— Аз съществувам като Къртис Хамънд.
— Аз пък съществувам като Лейлъни Клонк — отвръща тя и се навежда напред. — Как успя да изключиш алармата и да отключиш вратата, Къртис?
Той свива рамене.
— Силата на волята е над материята. На микроравнище волята може да надделее.
— И аз по същия начин си отглеждам големи гърди.
— Така не става.
— Мисля, че може и да стане. Преди бях почти вдлъбната. Сега съм поне плоска. Защо дойде тук?
— За да променя света.
Поли слага ръка върху рамото му.
— Всичко е наред — казва той на кралския си гвардеец.
— Да промениш света — повтаря Лейлъни и отново хвърля поглед към задната част на караваната. После се изправя. — И имал ли си успех до момента?
— Ами, аз тепърва започвам. Ще отнеме много време.
Лейлъни посочва с ръка към едно щастливо лице, нарисувано с боя на тавана, а после и към кукли хавайски танцьорки, които поклащат бедра на съседните маси. Ръката й обаче не прилича на нормална. — Ще започнеш да променяш света оттук?
— Според майка ми всички истини на живота и всички отговори на мистериите на живота присъстват във всеки един миг от нашето съществуване, във всяко едно място и чакат да бъдат разпознати и разгадани.
Тя отново показа към тавана и куклите.
— Независимо колко са безвкусни?
— Майка ми беше достатъчно мъдра да ни издържа и изхранва при всякакви ситуации и кризи. Но никога не казваше нищо за безвкусицата.
— Това ли е майка ти? — пита Лейлъни и сочи към Поли.
— Не, това е Поли. А през прозореца ни гледа Кас. Що се отнася до майка ми… ти била ли си в Юта?
— През последните четири години не съм ходила сигурно само на Марс.
— Марс и без това няма да ти хареса. Там няма въздух, студено е и е скучно. Но в Юта, на един мотел за камиони, срещала ли си сервитьорка на име Донела?
— Не си спомням.
— А, нея не можеш да я забравиш за нищо на света. Донела не прилича на майка ми, защото са от различен вид, макар че майка ми щеше да изглежда точно като нея, ако беше Донела.
— Разбира се — казва Лейлъни.
— То и аз бих могъл да изглеждам като Донела, но нямам достатъчно маса.
— Маса. — Момичето кимва разбиращо. — Тя винаги е проблем, нали?
— Невинаги. Но аз исках да кажа, че Донела ми напомня за майка ми. Широки рамене, дебел врат, горда брадичка като на угоен бик. Величествено, великолепно.
— Вече заобичах майка ти повече от моята — отвръща Лейлъни.
— Ще е чест за мен да се запозная с твоята майка.
— Ако я познаваше, не би искал, повярвай ми — предупреждава го сияещото момиче. — Затова шепнем. Тя е направо ужас.
— Разбрах, че водим таен разговор, но колко е тъжно, че майка ти е причината. Май не ти казах, че съм извънземен.
— Измисли нещо по-оригинално…
— Каквото кажеш — отговаря.
— Познаваш ли жена на име Дженива Дейвис?
— Не, ако е от тази планета.
— Е, повече изглежда, че не е. Но аз бих се заклела, че сте роднини, че сигурно си й племенник.
— Ще ми бъде ли приятно да се запозная с нея?
— Да, определено. И ако я срещнеш някога, много бих искала да ви видя двамата на едно място. Да бъда муха на стената около вас.