Романът на Лизи

14.

Много мислих, Лизи, и стигнах до две заключения. Първо, че онова, което беше обсебило Пол, наистина съществува, че не е изключено то да е форма на живот, чието развитие се обуславя от най-обикновени фактори, може би дори възниква на вирусна или бактериологична основа. Второ, че то е Дългучът. Защото той не е нещо, което можем да разберем. Той е нещо необяснимо и по-добре да не мислим за него. Никога.

Така или иначе нашият герой, малкият Скот Ландън, най-сетне се унася в сън и във фермата нейде в Пенсилвания още известно време нещата продължават като през последните няколко дни. Бащата се излежава на канапето като парче узряло миризливо сирене, а Скот готви и мие чиниите (само дето момчето казва „мийъ чиниити“). Пролетният дъждец все така трака по стъклата на прозорците и звуците от радиостанцията в Уилинг изпълват къщата — Дона Фарго, Уейлон Дженингс, Джони Кеш, Конуей Туити, „Кънтри“ Чарли Прайд и — къде без него — Стария Ханк. Около три часа един следобед кафяв шевролет седан с надпис „Ю Ес Гипсъм“ от двете страни се задава по дългата алея, разплисквайки калната вода. Напоследък Андрю Ландън прекарва повечето си време на дивана в дневната — там спи през нощта, там се излежава денем; ето защо Скот не допуска, че неговият старец толкова ще се оживи, като чуе шума от колата, която очевидно не е старият форд на пощальона или ванът на инкасатора. Татко скача на крака и се залепва на прозореца отляво на верандата. Привежда се и повдига мръсното бяло перде. Косъмчетата на тила му са настръхнали и Скот, който стои на кухненския праг с чиния в едната ръка и с пешкир, метнат през рамо, вижда огромния морав оток върху лицето на баща си, причинен от последното му падане; вижда как единият крачол на дългите му гащи е запретнат почти до коляното. Чува как Дик Кърлес пее „Надгробен камък на Всяка миля“ по радиото и вижда убийствените помисли в очите на баща си, в помръдването на устните му, което оголва долната редица зъби. Татко рязко се извръща с гръб към прозореца и крачолът му пада, краката му се отварят и затварят като побеснели ножици, докато той крачи към килера, отваря го точно когато двигателят на шевролета спира, а вратата на колата се отваря и Скот чува как някой се приближава към портите на смъртта, без да подозира какво го очаква, без да има най-шибаната от шибаните представи какво го чака, а междувременно татко вади от килера пушката, с която отне живота на Пол. Или живота на съществото, което го беше обсебило. По стъпалата на верандата изтропват обувки. Стъпалата са три и средното изскърцва като всеки път, во веки веков, амин.