Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— О, меко казано, лоша. Най-разнородната армия, която някога съм командвал. Смесица от британци, белгийци, холандци и германци. Все едно да се опитваш да построиш стена от половин дузина различни материали. Всеки материал може да е добър сам по себе си, но не е ясно дали конструкцията ще издържи. Но пруската армия обеща да се бие с нас. А Блюхер е превъзходен старец. Обича битката — тези думи се отнасяха до пруския генерал. — За съжаление не е с всичкия си. Мисли, че е бременен.
— О!
— Със слонче.
— О!
— Но трябва веднага да се заловим за работа! Носите ли книгите си? А сребърния си съд? Имате ли място за работа? Предчувствам, че Бонапарт ще се появи първо на запад откъм Лил. Поне аз бих избрал тази посока на придвижване, а получих писма от приятели в Лил, които ме уверяват, че той ще пристигне в града всеки момент. Това е задачата ви. Да наблюдавате западната граница за признаци на приближаването му и да ме уведомите в мига, в който видите френски войски.
През следващите две седмици Стрейндж извикваше видения на местата, където според херцога трябваше да се появят французите. Уелингтън му предостави две помощни средства: голяма карта и млад офицер на име Уилям Хадли-Брайт.
Хадли-Брайт беше от онези щастливци, които съдбата отрупва с най-ценните си подаръци. Всичко му се удаваше с лекота. Той бе любимото единствено дете на богата вдовица. Тъй като проявяваше интерес към военна кариера, го уредиха в най-добрата част. Хадли-Брайт мечтаеше за вълнуващи преживявания и приключения и херцог Уелингтън го избра за свой адютант. После, точно когато реши, че единственото, което го увлича повече от военното дело, е английската магия, херцогът го назначи за помощник на прочутия и загадъчен Джонатан Стрейндж. Но само много злобни хора биха завидели на успеха на Хадли-Брайт, защото той обезоръжаваше всички с веселието и добродушието си.
Ден след ден Стрейндж и Хадли-Брайт разглеждаха древни укрепления по западната граница на Белгия, следяха затънтени селски пътища, наблюдаваха необятни пусти полета под още по-необятни акварелни небеса. Но французите не се появяваха.
Един горещ влажен ден в средата на юни те седяха погълнати от безкрайните си наблюдения. Беше към три часа. Прислужникът бе забравил да отнесе мръсните чаши от кафе и над тях кръжаха мухи. През отворения прозорец влизаше смесената миризма на конска пот, праскови и вкиснато мляко. Седнал на стол с твърда облегалка, Хадли-Брайт демонстрираше в съвършенство едно от най-важните умения на всеки войник — да заспива по всяко време и при всякакви условия.
Стрейндж погледна картата и произволно избра една точка. На водната повърхност в сребърния съд се появи тих кръстопът, край който имаше ферма и две-три къщи. Той се загледа. Нищо не се случи. Очите му се затвориха и Стрейндж бе на път да се унесе в дрямка, когато група войници докараха оръдие и го сложиха под няколко бряста. Движенията им бяха много делови. Стрейндж ритна Хадли-Брайт, за да го събуди.
— Какви са тези войници? — попита магьосникът.
Хадли-Брайт примигна и се загледа в сребърния съд.
Войниците на пътя носеха зелени мундири с червени нашивки. Изведнъж броят им рязко нарасна.
— От Насауския полк — каза Хадли-Брайт. Това беше наименованието на част от германските войски на Уелингтън. — Войници на принц Орански. Няма от какво да се тревожим. Какво гледате?
— Един кръстопът на двадесет мили южно от града. Мястото се нарича Катр Бра.
— О, няма нужда да си губим времето с това! — отсече Хадли-Брайт и се прозя. — Това е на пътя за Шарлероа. В другия му край е пруската армия, или поне така казват. Чудя се какво търсят тези войници там — той започна да прелиства някакви списъци с разположението на войските на съюзниците. — Не, наистина не мисля…
— А този какъв е? — прекъсна го Стрейндж и посочи войник в син мундир, който внезапно се появи на отсрещното възвишение с мускет, готов за стрелба.
Последва дълга пауза.
— Французин — каза накрая Хадли-Брайт.
— Какво търси там? — попита Стрейндж.
Към французина се присъедини друг. После се появиха още петдесет. Петдесетте постепенно станаха двеста, триста, хиляда! Французите се събираха на хълма като мухи на мед. В следващия миг всички започнаха да стрелят по насауерите на кръстопътя. Битката не продължи дълго. Насауерите стреляха с оръдия. Французите, които явно не разполагаха с оръдия, се изтеглиха зад хълма.
— Ха! — радостно възкликна Стрейндж. — Победиха ги! Отблъснаха ги!
— Да, но не знаем откъде са дошли — промърмори Хадли-Брайт. — Можете ли да погледнете зад хълма?
Стрейндж докосна водата и направи въртеливо движение с ръка над повърхността. Кръстопътят изчезна и на негово място се появи превъзходен изглед към френската армия — или ако не към цялата армия, то поне към значителна част от нея.