Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Ако преуспявате, всеки неудачник е ваш господар; ако се проваляте, всеки преуспяващ е ваш слуга. Дали сами сте виновни за провала си или не, дали желанията ви са разумни, или не, дали нещастието ви е незаслужено, или е резултат от пороците ви — във всеки случай именно нещастието ви дава право на възнаграждение. Именно страданието, независимо от неговата природа или причина, страданието като първичен абсолют ви дава право на ипотека върху всичко съществуващо.
Ако изцерите болката си сам, не получавате морален кредит: вашият кодекс презрително гледа на това като на егоистична постъпка. Каквато и ценност да се стремите да придобиете, била тя богатство или храна, любов или права, ако се сдобиете с нея благодарение на собствените си достойнства, вашият кодекс не разглежда това като нравствена придобивка: не сте станали причина за никаква загуба от страна на никого, било е сделка, а не милостиня, било е плащане, а не жертва. Заслуженото се отнася до егоистичното, комерсиално царство на взаимната изгода; единствено незаслуженото изисква онази морална трансакция, изразяваща се в изгода за единия за сметка на катастрофата на другия. Да искате отплата за своите добродетели е егоистично и неморално; само липсата на добродетели превръща искането в морално право.
Морал, който утвърждава нуждата като право на претенции, утвърждава празнотата — несъществуването — като ценностен критерий; той възнаграждава отсъствието, дефекта: слабостта, неспособността, некомпетентността, страданието, заболяването, злополуката, липсата, пропуска, недостатъка — нулата.
Кой плаща сметката за тези претенции? Онези, които са проклинани, че не са нули, проклинани в такава степен, в каквато отстоят от въпросния идеал. И тъй като всички ценности са резултат от добродетелите, по степента на вашите добродетели се определя размерът на вашата глоба, а по степента на вашите недостатъци се определя размерът на вашата печалба. Вашият кодекс провъзгласява, че разумният човек трябва да се принесе в жертва в името на неразумните, независимият — в името на паразитите, почтеният — на безчестните, справедливият — на несправедливите, труженикът — на крадливите мародери, целенасоченият — на нагаждачите, човекът с чувство за самоуважение — на хленчещите неврастеници. Учудва ли ви духовната нищета на околните? Човек, който е постигнал тези добродетели, няма да приеме вашия морален кодекс; а човекът, който приема вашия морал, няма да достигне тези добродетели.
По силата на морала на пожертвувателността първата ценност, която жертвате, е самият морал, следващата — самоуважението. Щом критерият е потребността, тогава всеки човек се превръща едновременно в потърпевш и в паразит. Като потърпевш той е длъжен да се труди, за да бъдат задоволени потребностите на другите, поставяйки се в положението на паразит, чиито потребности трябва да бъдат удовлетворени от другиго. Той може да общува с ближните си само в някоя от двете унизителни роли: той е едновременно просяк и кръвопиец.
Вие изпитвате страх от човека, който има един долар по-малко от вас: този долар му се полага по право, той ви кара да се чувствате като измамник в морално отношение. Вие изпитвате омраза към човека, който има един долар повече от вас, този долар се полага на вас по право, той ви кара да се чувствате като измамен в морално отношение. Човекът по-долу от вас става източник на вина, човекът над вас — източник на неудовлетворение. Не знаете какво да преотстъпвате и какво да искате, кога да давате и кога да взимате, кое удоволствие на живота ви се полага по право и какъв неизплатен дълг имате към другите; с всички сили се стараете, поне на „теория“, да заобикаляте познанието си, че, съгласно приетия от вас морален критерий, вие сте виновен за всеки миг от живота си, за всяка преглътната хапка, която не се е оказала потребна за някого някъде по земята; и в сляпо негодувание зарязвате проблема, стигнали до заключението, че моралното съвършенство не може да се постигне или да се желае; че ще я карате в живота как да е, грабейки както ви попадне и без правила, отбягвайки да гледате младите в очите, младите, които ви гледат, сякаш самоуважението е възможно и очакват от вас да го имате. Чувството за вина е всичко, което е останало в душата ви — както и в душата на всеки друг, който ви отминава, отбягвайки да срещне вашия поглед. Чудите ли се защо вашият морал не успя да постигне братство на земята и проявата на добра воля от човек към човека?