Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Когато изображението на Богородица бе свалено от статива, Кати се притесни много. Непознатият вероятно беше прав в твърдението, че това всъщност е оригинал на Бронзино. Тя не беше срещала по-прекрасен образец на типичните за живописеца закръглени младенци с озарени от слънцето ореоли. Лейди Тръмпър и Саймън не стовариха вината върху Кати и продължиха да убеждават всички, че картината е копие и галерията знае за нея от години.
След края на търга младата жена се зае да сверява етикетите отзад на картините, за да е сигурна, че са в правилната последователност и няма да станат грешки. Саймън бе застанал малко встрани и обясняваше на собственика на една галерия кои платна не са достигнали предварително определените цени и затова ще бъдат продадени отделно. Момичето се вцепени, когато веднага щом галеристът си тръгна, лейди Тръмпър се обърна към Саймън и възкликна:
- Тая проклетия Трентам пак започна с нейните номера. Видя ли я дъртата вещица, седеше в дъното на залата?
Саймън кимна, но не отвърна нищо.
Някъде седмица след като епископът на Реймс каза тежката си дума, Саймън покани Кати на вечеря в жилището си в Пимлико.
- Правим малък празник - добави той и обясни, че е повикал всички, участвали пряко в търга с италиански картини.
Вечерта Кати отиде у Саймън и завари почти всички от отдел „Стари майстори“ - вече си пийваха вино, а когато седнаха да вечерят, само Ребека Тръмпър я нямаше. За кой ли път Кати почувства, че дори когато отсъстват, Тръмпърови умеят да създават задушевна, едва ли не семейна атмосфера. Гостите си хапнаха до насита от супата от авокадо, а после и от дивата патица, която, както научиха, Саймън бил приготвял цял следобед. Кати и един младеж на име Джулиан от отдел „Редки книги“ останаха след другите, за да помогнат с чистенето.
- Не си играй да миеш чиниите - рече Саймън. - Все пак имам домашна помощница, тя какво ще прави утре цяла сутрин?
- Това може да го каже само един мъж - отвърна Кати и продължи да мие съдовете. - Но да ти призная, останах от користни подбуди.
- Я да чуем! - подвикна домакинът, след което грабна кърпата уж да помогне на Джулиан, който подсушаваше чиниите.
- Коя е госпожа Трентам? - попита ни в клин, ни в ръкав Кати. Саймън се извърна рязко и я изгледа, затова тя добави притеснена: - Чух, че Беки споменава името и няколко минути след като търгът приключи и онзи тип с туиденото сако, дето вдигна такава шумотевица, изчезна.
Известно време мъжът не отговори, сякаш умуваше какво да каже. След още две подсушени чинии подхвана:
- Всичко е започнало много отдавна, още преди да се появя аз. А имай предвид, че съм работил заедно с Беки в „Сотби“ цели пет години, преди тя да ме повика в галерия „Тръмпър“. Да ти призная, и аз не знам защо двете с госпожа Трентам се мразят толкова много, знам обаче, че през Първата световна война синът на госпожа Трентам - Гай, и сър Чарлс са воювали заедно и че Гай Трентам е свързан по някакъв начин с картината на Богородица и Младенеца, която беше извадена от търга. Единственото, което съм научил през годините освен това, е, че Гай Трентам се е вдигнал и е заминал за Австралия малко след като... ей, това беше една от най-хубавите ми чаши за кафе!
- Извинявай - каза Кати. - Ужасно недодялана съм. - Тя се наведе и започна да събира ситните парчета порцелан, пръснали се из цялата кухня. - От къде да купя същата чаша?
- На щанда за стъклария в универсален магазин „Тръмпър“ - отговори Саймън. - Вървят по два шилинга едната. - Кати се засмя. - Но ти все пак послушай съвета ми - добави мъжът. - Помни, че по-старите служители си имаме златно правило за тая госпожа Трентам.
Кати спря да събира парчетата.
- Никога не я споменаваме пред Беки, освен ако тя не засегне темата. И за нищо на света не изричаме името в присъствието на сър Чарлс. Направиш ли го, нищо чудно да те уволни веднага.
- Едва ли ще имам тази възможност - рече младата жена. - Не съм го срещала никога. Виждала съм го отблизо само на търга с италиански картини, когато седеше на седмия ред.
- Е, това поне можем да ти го уредим - каза домакинът. - Нали нямаш нищо против да ме придружиш другия четвъртък у Тръмпърови, организират празненство в новия си дом на Итън Скуеър.
- Сериозно ли говориш?
- Съвсем сериозно - потвърди Саймън. - Сър Чарлс едва ли ще погледне с добро око, ако му се появя с Джулиан.
- В галерията съм отскоро, няма ли да е твърде самонадеяно да се появя под ръка с началника на отдела?