Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Попитах дали може да ми каже още нещо за капитан Трентам и какво е станало с него след 1918 година. Той се върна с куцукане при гишето и отново намери името в полковия справочник.
- Получил офицерско звание през 1916 година, повишен в чин младши лейтенант през 1916 година, в капитан през 1917-а, от 1920 до 1922 година е бил в Индия, през август 1922 година е напуснал полка. Оттогава не се знае нищо за него, госпожице.
- Дали още е жив?
- Със сигурност, госпожице, би трябвало да е само на петдесет, най-много на петдесет и пет години.
Погледнах си часовника, благодарих на сержанта и изхвърчах от музея - внезапно се сетих, че съм стояла тук доста дълго, и се уплаших да не би да изпусна влака за Лондон и да не се явя навреме за смяната в пет часа.
Седнах в ъгъла на слабо осветеното купе трета класа и отново прочетох характеристиката. Стана ми драго при мисълта, че баща ми е герой от Първата световна война, но още не проумявах защо госпожица Бенсън не е искала да ми каже нищо за него. И защо той е заминал за Австралия? Дали не се е преименувал на Рос? Помислих си, че явно ще се наложи да се върна в Мелбърн, ако искам да разбера какво точно се е случило с Гай Франсис Трентам. Стига да имах пари за обратен билет, щях да си тръгна още същата вечер, но тъй като ми оставаше да работя още девет месеца, докато ми изтече договорът, за да събера сумата за еднопосочния билет до дома, се примирих, че волю-неволю трябва да си изтърпя присъдата.
През 1947 година Лондон беше вълнуващ град за момиче на двайсет и три години, ето защо въпреки изнурителната работа аз се чувствах пребогато възнаградена. Използвах всеки час свободно време, за да обикалям галериите и музеите, случваше се с някое от момичетата в хотела да отида и на кино. Два-три пъти дори бях с приятелки на танци в зала „Мека“ недалеч от Странд, където някакъв хубавец от Кралските военновъздушни сили ме покани и още излезли-неизлезли на дансинга, се нахвърли да ме целува. Изтиках го, но той стана още по-настойчив, та се наложи да го изритам по кокалчетата, за да се отскубна. След броени минути вече бях на улицата и тръгнах сама към хотела.
Докато вървях през Челси към Ърлс Корт, сегиз-тогиз спирах, за да се полюбувам на недостижимите благини по витрините на магазините. Харесах си особено много един дълъг син копринен шал, преметнат през раменете на изискан тъничък манекен. Поспрях и погледнах табелата над витрината: „Тръмпър“. Името ми се стори познато, но така и не се сетих откъде. Продължих бавно към хотела, ала единственият Тръмпър, който изникваше в съзнанието ми, бе легендарният австралийски състезател по крикет, починал още преди аз да се родя. Сетне посред нощ се сетих. Тръмпър, Ч. беше ефрейторът, споменат в писмената характеристика на баща ми. Скочих от леглото, издърпах долното чекмедже на малкото бюрце и проверих какво съм преписала, докато бях в Музея на Кралския стрелкови полк.
Откакто бях в Англия, не бях срещала това име и се запитах дали собственикът на магазина не е роднина на ефрейтора и дали няма да ми помогне да го издиря. Реших още първия ден, когато съм в почивка, да се върна в музея в Хаунзлоу и да проверя дали моят еднокрак приятел може да ми помогне.
- Радвам се, драга ми госпожице, че ви виждам отново - рече ми той, когато отидох на гишето.
Бях трогната, че ме помни.
- Пак ли ви трябват някакви сведения?
- Да - отвърнах. - Дали ефрейтор Тръмпър не е...
- Да, именно нашият Чарли Тръмпър е честният търговец. Но сега вече той е сър Чарлс и притежава доста магазини на Челси Терас.
- Така си и мислех.
- Миналия път тъкмо се канех да ви кажа, когато изхвърчахте от музея, драга ми госпожице - усмихна се сержантът. - Щях да ви спестя разкарването с влака и около половин година време.
На другата вечер, вместо да отида да гледам Грета Гарбо в кино „Гейт“ в Нотинг Хил, седнах на една стара пейка на отсрещния тротоар на Челси Терас и загледах витрините. Сър Чарлс очевидно притежаваше почти всички магазини по улицата. Само недоумявах как така е допуснал точно по средата да зее това празно пространство.
Следващият ми проблем бе как да се добера до Тръмпър. Единственото, което ми хрумна, бе да занеса медала в галерията на номер едно и да поискам да му направят оценка - а после да се моля.
Следващата седмица бях дневна смяна в хотела, та успях да се върна на Челси Терас номер едно едва по-следващия понеделник следобед, когато показах на момичето зад щанда Военния кръст и го попитах дали могат да ми кажат колко приблизително струва. Младата жена го погледа, погледа и повика някакъв висок внимателен господин, който да си каже мнението. Той също го разглежда доста дълго.