Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Първия пълен почивен дан, който ми дадоха и в който не бях съвсем грохнала, се качих на влака за Хаунзлоу, където сега се намираше Музеят на Кралския стрелкови полк. На гарата кондукторът ме упъти накъде да вървя. След около километър и половина най-сетне намерих сградата. В нея сякаш нямаше жива душа, ако не броим мъжа на пропуска. Беше облечен в униформа в защитен цвят с три нашивки и върху двата ръкава. Дремеше зад гишето. Отидох с кънтяща стъпка при него, все едно изобщо не съм го събудила.
- Мога ли да ви помогна с нещо, млада госпожице? - попита мъжът и разтърка очи.
- Надявам се.
- Австралийка ли сте?
- Не е ли очевидно?
- Бил съм се в Северна Африка с вашите момчета - поясни той. - Сражаваха се като лъвове, така да знаете. Та какво обичате?
- Писах ви от Мелбърн - рекох аз и показах черновата на писмото. - За човека, удостоен с този медал. - Извадих шнурчето през главата си и подадох на непознатия малкия кръст. - Казва се Гай Франсис Трентам.
- Умален Военен кръст - рече без колебание сержантът, както държеше медала. - Гай Франсис Трентам, значи.
- Да.
- Чудесно. Я да го потърсим в голямата книга: 1914-1918 година, нали така?
Кимнах. Човекът отиде при тежка лавица, огъната под дебелите томове, и извади подвързана с кожа книга. Сложи я с трясък върху гишето, при което във всички посоки се вдигнаха кълбета прах. Върху корицата със златно бе отпечатано: „Кралски стрелкови полк, военни отличия, 1914-1918 година“.
- Дайте сега да видим - рече чичкото и се зае да прелиства страниците. Зачаках нетърпеливо. - Ето го и нашия човек - оповести той победоносно. - Гай Франсис Трентам, капитан.
Обърна книгата към мен, за да видя по-добре какво пише. Бях толкова развълнувана, че трябваше да минат няколко минути, докато прочета думите.
Характеристиката на капитан Трентам бе дълга двайсет и два реда и аз попитах дали мога да си я препиша.
- Ама разбира се, драга ми госпожице отвърна сержантът. - Винаги на вашите услуги.
Връчи ми лист линирана хартия и тъп армейски молив. Аз започнах да пиша:
„Сутринта на осемнайсети юли 1918 година капитан Гай Трентам от Втори батальон на Кралския стрелкови полк повежда от окопите на Антантата към вражеската линия рота, с която убива мнозина германски войници, после навлиза в траншеите на противника и изтребва собственоръчно цяла част. Втурва се да преследва двама други германски войници, които успява да убие в близката горичка. Същата вечер, въпреки че е обкръжен от врага, спасява двама от бойците от своята рота: редник Т. Прескот и ефрейтор Ч. Тръмпър, отклонили се от бойното поле и укрили се в църква наблизо. След падането на нощта той ги повежда обратно през откритата местност под вражеския обстрел.
Редник Прескот е покосен от заблудил се германски трасиращ куршум още преди да е достигнал нашите окопи. Ефрейтор Тръмпър се отървава на косъм въпреки неспирния противников огън.
За проявените водачески способности и героизъм пред лицето на врага капитан Трентам е удостоен с Военен кръст.“
След като възможно най-красиво преписах характеристиката дума по дума, затворих тежката корица и върнах книгата на сержанта.
- Трентам - рече той. - Ако не ме лъже паметта, драга ми госпожице, ей там на стената още виси негова снимка.
Той взе патериците, стана с доста мъки иззад гишето и закуцука бавно към дъното на музея. Дотогава не бях забелязала, че клетникът е само с един крак.
- Ето тук, госпожице - провикна се той. - Елате де.
Усетих, че по дланите ми е избила пот, дори ми е прилошало при мисълта, че ей сега ще разбера как е изглеждал баща ми. Запитах се дали поне малко приличам на него.
Сержантът закуцука покрай удостоените с Викториански кръст, после излязохме при редицата стари сепийни снимки в разкривени рамки на военни, отличени с Военен кръст. Мъжът прокара пръст по надписите отдолу: Стивънс, Томас, Тъбс.
- Виж ти! Готов съм да се закълна, че снимката му беше тук. Ох, да го вземат мътните, сигурно се е изгубила, докато сме се местели от Тауър.
- А може ли да е някъде другаде?
- Поне аз не знам, госпожице - отговори сержантът. - Може и да ми се е сторило, но съм готов да се закълна, че съм виждал снимката, докато музеят се помещаваше в Тауър. Ох, да го вземат мътните - повтори той.